себелю̀бие - единствено число, нечленувано себелю̀бието - единствено число, членувано
СЕБЕЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. Книж. Чувство за собствено превъзходство над другите, на високо мнение за себе си, свързано с поставяне на личните интереси над всичко и незачитане, пренебрегване на интересите на другите и на обществото; самолюбие, самолюбивост, егоизъм, себичност. Противоп. алтруизъм.