сема̀нтика - единствено число, нечленувано сема̀нтиката - единствено число, членувано сема̀нтики - множествено число, нечленувано сема̀нтиките - множествено число, членувано
СЕМÀНТИКА, мн. няма, ж. 1. Езикозн. Дял от езикознанието, който изучава лексикалните значения на езиковите единици и измененията на тези значения; семасиология.
Още в една своя статия от 1921 г. Ст. Младенов поставя въпроса за първостепенната роля на „науката за значението на думите (семантиката)“, която определя като „най-важния дял от учението за думите“. М. Божилова и др., НЕ, 34.See more2. Езикозн. Значение на езикова единица или граматична форма. Лексикалната система, подобно на останалите езикови системи, търпи промени: появяват се нови думи в резултат на заемане или на вътрешни словотворчески процеси; определени думи излизат от активна употреба; настъпват изменения и в семантиката на някои лексеми. Ж. Бояджиев, УЕ, 66. Може да се предполага, че новото значение на тези думи [синонимите] се появява под влияние на връзките им по семантика: най-напред една от тях развива преносно значение, което я прави експресивно средство, а след това тя насочва езиковото съзнание към натоварване със същото значение и на другите думи, свързани с нея по семантика в прякото си значение. П. Пашов, ВБЛ, 26-27. Лексикална семантика. Граматична семантика.
3. Разш. Книж. Смисъл, значение на нещо. В обредните хлябове е въплътен стремежът към общо благополучие в дома. Това е основната идея в семантиката на обредния хляб. Н. Колев, БЕ, 249. В българската традиционна обредност даренето се свързва още с празници като Бабинден (8 януари), Росен (летен Св. Иван, 16 юни). Тук неговата семантика акцентува върху благодарността, отплатата за извършеното добро (лекуване, раждане – бабуване). В. Янкова, УПС, 95.
– От гр. σημαντιϰός ‘значещ’ през фр. sémantique.