серио̀зен - единствено число, мъжки род, нечленувано серио̀зния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член серио̀зният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член серио̀зна - единствено число, женски род, нечленувано серио̀зната - единствено число, женски род, членувано серио̀зно - единствено число, среден род, нечленувано серио̀зното - единствено число, среден род, членувано серио̀зни - множествено число, нечленувано серио̀зните - множествено число, членувано
- 1. сериозен
- - Сериозен като ибрик без дъно
СЕРИÒЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който е важен, съществен по съдържание, същност или значение.
Между пътниците се почна един тайнствен сериозен разговор, от който не всички думи долетяваха до нас. Ал. Константинов, БГ, 92. Всеки ден по вестниците дълги комюникета съобщават на народа, че всичко ще се нареди, че се вземат сериозни мерки. Елин Пелин, Съч. ІV, 111. Ние тогава спонтанно установихме, че най-добре е да се говори с ирония за сериозните неща, защото иронията е начало на преодоляване. В. Йосифов, Избр. тв І, 215. Сериозно решение. Сериозен успех. Сериозен опит. // Който изисква особено внимание поради своята важност, значителност. Радиацията е сериозен проблем за живия свят. Този проблем трябва да се разреши, преди да е станало късно! Xр. Одисеев, ТН, 147. Как да се отговори на предизвикателствата на времето, без да се допуска задълбочаване на противоречията, е сериозен въпрос. Култ., 2011, бр. 3, 6. // За произведение на литературата, изкуството, публицистиката, науката и др. – който има важно, значимо съдържание, поставя значителни, съществени теми, проблеми. Противоп. лек, повърхностен. Още като ученик в гимназията той търсеше да чете сериозни исторически съчинения. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 38. Чрез книгите, които чете, се разкрива новият Онегин, приобщен към сериозно четиво из областта на философията (Русо, Боил), историята (Гибон, Хердер), астрономията. Лит. Х кл, 17. „Граматика на българския език“ на Ст. Младенов е сериозен научен труд, който впечатлява със сравнително-историческия подход при описанието на езиковите факти. Л. Антонова-Василева, БЕ, 73.See more2. Който е отговорен, съвестен, разумен в постъпките си, действа обмислено, поради което може да се разчита на него. Противоп. лекомислен, безотговорен. Той като човек е сериозен, като лекар – съвестен. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 52. Външно приличаше на повърхностен веселяк, а всъщност беше сериозен, честен и предан другар. Д. Димов, Т, 229. Изпитите си не разсрочваше, учеше се съвестно, стана активистка в младежкото дружество при факултета. Три черти, които според Евстати я определяха като сериозна и умна жена. А. Гуляшки, МТС, 23. Сериозен, честен, работлив, от добро семейство… Не е някой празноглав. М. Марчевски, П, 219. // Който вдъхва, внушава доверие, на когото може да се разчита. – Добре правите, че държите Вена така стегнато, защото каквото време настана. – Разбира се, докато се яви някой сериозен, солиден кандидат, а не някой млад прахосник, зестрогонец... Ст. Л. Костов, Г, 57-58. Днес мнозина от предприемачите отчитат, че броят на пенсионерите в България е значителен, но за съжаление, никой не гледа на тях като на сериозен клиент, главно поради ниските им доходи. Й. Коев, П, 128.
3. За автор, творец – който разглежда важни, съществени, значими проблеми в своите произведения, трудове. Малцината сериозни историци на Възраждането ни поставяха за начална дата на духовната и обществена обнова раздвижването от тридесетте години на ХІХ в. М. Арнаудов, БКД, 218. Ляпчев е активен участник в македонското освободително движение и се утвърждава като сериозен журналист в неговите издания. М. Маринова, БИД, 77. Между реалистите на новата френска школа има много велики имена. Това са Флобер, Доде, дълбок, сериозен писател, стоящ по техниката на разказа даже по-високо от Флобера. Ст. Чилингиров, ИЛ II (превод), 59.
4. Който е замислен, съсредоточен, държи се сдържано, строго, без да се усмихва. Противоп. весел. Готви се някаква шега. Никола става, той е наглед равнодушен и сериозен. Ръцете си държи отзад и крие нещо. Й. Йовков, Разк. І, 39-40. Още същата седмица той я срещна на улицата, спря я. Той беше сдържан, сериозен, внимателен. Г. Райчев, ЗК, 164. По-възрастните чакаха сериозни и загрижени, но младите губеха търпение. Разискванията предполагаха ожесточени спорове. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 63. Засуети се край госта, покани го да седне точно срещу мене. Той стоеше сериозен, неловко изправен. Бл. Димитрова, ПКС, 359.
5. Който изразява, показва съсредоточеност, замисленост, строгост. Противоп. шеговит, весел. Един нисък господин с дълго палто, със строг и сериозен вид се показа на прага и влезе в стаята. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 55. Около него гърмеше лудешки смях, но Адамов запазваше сериозното изражение на лицето си. Й. Йовков, Разк. ІІ, 18-19. На инспектора в първия момент му идеше да се разкикоти, но той с голямо усилие се удържа, като изобрази една сериозна, съсредоточена физиономия. Ал. Константинов, Съч., 263. В дълбочината на залата се явява висок, кокалест мъж с енергично и внушително лице, одухотворено от сиви, сериозни очи. Н. Фурнаджиев, МП, 97. Повтори заповедта си с такъв сериозен тон, щото те не смееха вече да ся противят. П. Кисимов, ОА II (превод), 60.
6. Който е опасен за живота, здравето или съдбата на някого, може да предизвика лоши последици. Чак когато ги изпратиха в затвора и родителите се разтичаха да търсят адвокати, едва тогава той разбра колко сериозно беше положението на едничкия му син. Г. Караславов, Т, 76. Раев: – Как отива болестта? Д-р Жак: – М-да, какво да ви кажа, тя има сериозни атаки. Ив. Кирилов, Ж, 19. Той не само усложни преследването на бандитите, но което е и много по-важно – подхвърли на много сериозен риск своя живот. П. Вежинов, СО, 200. Малцина от възпитаниците са страдали от сериозни болести: един бе заболял от дифтерит, две страдат от слабокръвие. ГСБД, 1904, 28.
7. За любовни отношения, намерения, обещания и под. – към който се подхожда отговорно, без лекомислие. Заприказваха вече навсякъде из града за близките връзки и за сериозните намерения на Андреев към госпожица Лена Михайлова. Д. Калфов, Избр. разк., 63. Аз бях безсилен пред нейното бурно чувство. Накрай стигнахме дотам, че и тя, и всички други почнаха да смятат отношенията ни като една сериозна връзка. Г. Райчев, Избр. съч. I, 22.
8. Прен. За преживяване, чувство и под. – който се проявява в значителна степен; голям, силен. Решителните действия на въстаниците предизвикали сериозно безпокойство във византийската столица, където трескаво били обсъждани планове за ликвидирането на освободителното движение на българите. Й. Андреев и др., ИСБХ, 138. То [момчето] гледа на всичко с широко отворени очи. Има си своя съвсем сериозна страст – радиотехниката. РТ, 1960, кн. 4, 15. Въстанието през 1902 год. предизвика сериозна тревога и загриженост в европейската дипломация. СГл, 1905, кн. 2, 59. Разпространението на холерата в Испания възбужда сериозен страх не само в западна, нъ и в средня Европа. Здрав., 1885, бр. 13, 107.
9. Който е съществен, с големи размери, обхват или степен на проява. – Не можем да продължим – каза той. В машината има сериозна повреда. Л. Станев, ПХ, 37. Захари дълго време не се ожени. След това се събра с някаква артистка и още на втория месец след брака настъпи сериозен конфликт между съпрузите и след една година завърши с развод. К. Калчев, ЖП, 441-442. В случай че и този предпазител изгори, това означава, че в приемника има сериозен дефект, който трябва да се отстрани. РТ, 1963, кн. 3, 83. Сериозна екокатастрофа. Сериозно недоразумение. // За битка, бой и под. – при който се прилага значителна сила, който е с голям мащаб, обхват. Тук предстоеше един сериозен бой, за което цялата колона се развърна в боен ред и се започна постепенното изкарване на артилерията на позицията. А. Ганев, ПБО, 25. Василий II не успял да постигне крайната си цел да превземе Средец. Без да влиза в сериозни борби, Василий II се завръща в Мосинопол. Ст. Кашев, ВЦС, 44-45. В арменската патриаршеска църква избухнала буна и станало сериозно сражение между народа и войската. БЗ, 1890, бр. 114, 1.
10. Който е значителен по размер, количество или като обем. Бил принуден да се оттегли тутакси с четата си при задаването на сериозна турска сила. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 55. Аз ще направя от тази мина сериозно предприятие, ще построя флотация. Д. Фучеджиев, Р, 196. // За парична сума, пари – значителен на брой. В икономическа рецесия двайсет и пет долара са си сериозни пари за мнозина. В. Русинов, Н I (превод), 66. Сюжетът [на романа], напълно автентичен, художествено проследява един от най-големите обири на 19. век, Арабаконашкия, включващ нападението на турската пощенска кола, съдържаща сериозна сума от събраните данъци при Орханийско и Тетевенско. Пл, 2014, кн. 1, 154. Плащам сериозни данъци.
11. Разг. За музика – който принадлежи към класическите жанрове, симфоничната музика, операта (за разлика от забавната и танцовата музика). Пианото е жив инструмент, на който се свири често, и то само сериозна музика. М. Кремен, РЯ, 430. Когато неговият транзистор попадне на сериозна музика, копчето се превърта. „Потърси музика“, каза един родопчанин на своя приятел – радиото им свиреше Моцарт. Г. Данаилов, УМ, 75. – Ако аз искам сериозна музика, няма да я диря в ресторант, а в концертен салон. Ст. Чилингиров, ШБП, 208. Случваше се понякога да слушаме разговори за антагонизма между джазовата и сериозната музика. Матем., 1965, кн. 2, 6.
12. Като същ. сериозното ср. Нещо, което е важно, съществено, с голямо значение. Всички влюбени са като слепи, те не могат да различат смешното от трагичното, нелепото от сериозното, те живеят в свой измислен и абсурден свят. П. Вежинов, НБК, 74.
– От фр. sérieux, sérieuse.