1 глупав - тъп - глупашки - тъпашки - серсемски (разг.) - тъпанарски (разг.) - тъпунгерски (разг.) - абдалски (разг.)
СЕРСЀМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който се отнася до серсем, свойствен е на серсем (във 2 знач.); глупашки, глупешки.
– Ама че серсемска работа – каза най-дребният от тях, – дигнаха ни от най-сладкия сън да ловим Михаля в тая темница. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 297. Всеки се усещаше част от несръчното, тежкоподвижно тяло на похода, усещаше, че за него няма отърване, ако не изкара на някакъв край цялата тази серсемска работа. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 467. Вапорджията е зенгинин човек, а има ли нещо по-силно, по-опасно от парата?!… Такъв е тоя серсемски свят, па ако щете, идете, та го обръщайте!… М. Георгиев, Избр. тв, 432.See moreСЕРСЀМСКИ нареч. Простонар. По начин, който е присъщ на серсем (във 2 знач.); глупашки, глупешки, глупаво. – Всичко, всичко ще смаже Робертс. Твоите бури са едно емфие за него. – Ти приказваш серсемски. Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 116.