синджѝр - единствено число, нечленувано синджѝра - бройна форма синджѝрът - единствено число, членувано - пълен член синджѝри - множествено число, нечленувано синджѝрите - множествено число, членувано
- 1. синджир
- - Синджир марка
See more- - Синджир ти на гуша
СИНДЖЍР м. 1. Скачени една за друга брънки, обикн. железни; верига.
Тогава тя остави детето на пясъка и се наведе да отвърже синджира на лодката от големия кол, дето го връзваха. Но тя изтръпна: синджирът не беше вързан сега, а заключен за кола с катанец. Ив. Вазов, Събр. съч. ІХ, 1976, 17. В двора залая кучето. Арап дърпаше ръждивия синджир и яростно подскачаше пред колибката. Б. Несторов, АР, 24. В Сърджилар от първия селски двор изскочи един мъж. Като ни зърна, пусна синджирите на воловете и се втурна към нас. А. Каралийчев, С, 71. Мечкарят размаха даарето. Мечката изрева, разтърси глава и синджирът издрънка. Д. Немиров, Б, 174. // Брънки от тоя вид с куки в двата края за окачване на съд (обикн. котел) над огъня в огнище; верига. Тя го нагости с ошав, още горещ, излъхващ ароматна пара, от черно котле, провиснало на синджир над огнището. Бл. Димитрова, ПКС, 225. Човекът хукнал и по пътя си викал на всички да бягат, че идва голяма вода. Талазът отнесъл къщата му и намерили синджира от огнището чак до Жълт бряг, на равното. Вл. Демирев и др., ФИТ, 141. А най-трайното, останало в сърцата на кръжочниците, са дългите разговори със сладкодумните стари хора по време на експедициите – за засмяната прелест на сурвачките, за почернелите синджири от огнищата, за старите селски къщи. Л. Йорданова, ИНО, 106.See more2. Изделие от скачени фино изработени малки брънки, обикн. от благороден метал, което най-често се носи като украшение на врата или служи за окачване на медальон, часовник и под.; верижка. – Кажи какво пише! – Пише, че за твоята справедливост те награждава с червена чохена руба, копринен бял пояс и златен синджир. А. Дончев, ВР, 243. Окачил на гърдите си три пръста широк сребърен синджир, опасал дебел червен пояс, Илю изглежда да се е върнал ей сега от предните неприятелски окопи, дето е измушкал най-малко десет души. Д. Калфов, ПЮН, 41. – А снощи в кръчмата оня с дебелия врат, дето носи турски сахат със златен синджир, каза, че царят на Чини Мачун щял да проводи на султана сто милиона войници на помощ. А. Каралийчев, ТР, 182. Видях, че има вратовръзка, а на жилетката – часовник с алтънлия синджир. Ив. Хаджийски, БДНН II, 141.
3. Вид проста плетка или бод с примка. Друг вид ръчна дантела е тази, която се плете с кука и бодовете стават на синджир. Б. Божиков и др., ИО, 81. За украса откъм лицевата страна по набора се шие бод зад игла, синджир бод или някой друг бод. П. Чолчева и др., КВД, 158. Плета синджир.
4. Прен. Разг. Обикн. с предл. на. Наредени или разположени на една линия, близо един до друг хора или еднородни предмети; верига, низ, редица. Той [даскал Юрдан] беше строг към дисциплината и извън школото – учениците си отиваха у дома благочинно, наредени из улицата на синджир, дълъг половин километър. Ив. Вазов, Събр. съч. VIII, 1976, 396. – Не се бойте. Когато изляза всред хорото, палете фитилите на пушките си и скочете на светло – на синджир, един до друг. А. Дончев, ВР, 189. Високо, високо / на дълъг синджир / жерави с писък / отиват в Алжир. Елин Пелин, ПБ, 48. От войската до священството ся протакаше низ (синджир) от всяка страна чиновници, който ги спояваше в едно, така щото преторианскийят префект във връхлестия калпак и оклопника беше допълнение на попа в одеждите и калимавката. Б. Димитров, Я I (превод), 34. // Прен. Остар. Обикн. с несъгл. опред. с предлог от. Поредица от еднотипни събития. От 1869 до края на 1874 г. съществуванието на Ботева не е друго освен един синджир от невъобразимо дръзки авантюри. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 55. В дългия синджир от кражби и грабежи, вършени от бившите управници, ний трябва да прибавим още едно звено, едно от най-мръсните, за да отворим място, може би, утре на ново. Бълг., 1902, бр. 447, 1.
5. Прен. Разг. Множество наредени едно до друго въздушни мехурчета по повърхността на течност. Тази гроздовица е бистра като сълза и разклатиш ли я в чашата, правиш синджир с мехури. Г. Краев, СТ, 38. Точно по обратния начин постъпваше кленът, който често се ровеше из тинестите подмоли и на повърхността на водата вървеше синджир от мехури. Д. Фучеджиев, Р, 280.
6. Остар. Окови, вериги; пранги. Дядо Кутю бе застанал под бесилката. Преди да го изведат, му свалиха букаите от краката и железата от шията. Само ръцете му бяха вързани със синджир. Д. Мантов, ХК 1979, 67. Един ден властите ме арестуваха, туриха в синджири, качиха на талига и откараха в Одрин. П. Р. Славейков, БП II, 13. Ако остана в тоя проклет град и ако се предам в ръцете на нашите народни злодейци, то себе си ще да погубя, а тебе няма да помогна! Тука ме очакват мъки, синджири и бесилници. Л. Каравелов, Събр. съч. II, 1965, 392. ● Обр. На тоя едновремешен разбойник, привикнал на воля, на гладувания и опасности, тежеше синджирят на правилата, които бе длъжен да съблюдава. Ив. Вазов, Съч. XXV, 114.
7. Нар.-поет. Група, редица от хора, оковани заедно. Заминаа три синджира робе, / караа ги три арапа църни! / Еден синджир сè млади момчета, / други синджир сè млади девоки, / трекьи синджир сè млади невести. Нар. пес., СбНУ XI, 26. Бутна коня Кралевике Марко, / бутна коня воз темна клисура, / та пристигна три синджира робе, / пристигна ги, море, замина ги. Нар. пес., СбБКД, 103.
◊ Държа на синджир. Разг. 1. Някого. Контролирам действията и поведението на някого. – Да не вземе да навири опашка, каквато е хвърката и очите ѝ все навън гледат, та да посрами и мъж, и семейство. Такава жена на синджир трябва да се държи. И. Петров, НЛ, 114-115. 2. Нещо. Държа под контрол нещо. Запъвам се / запъна се като куче на синджир. Инатя се. – Стой! – изрева той с прегракнал глас. – Не мърдай! И щеше да натисне спусъка. – Чакай, Илийка! Какво си се запънал като куче на синджир! Ив. Мартинов, ДТ, 11. Разплитам / разплета синджира. Стигам до решаване на някакъв проблем, до намиране на отговора на нещо. – Засадите няма да ги [ремсистите] спрат. После ще задържим войниците, които са ги пуснали, и цивилните, дали им подслон. Мисля, че ще почнем да разплитаме синджира. Д. Вълев, З, 27. Синджир марка. Разг. 1. Редица, обикн. нечестни дела, свързани помежду си. – Какво става? Коста, за да спаси Елена, предава нас. А тя, за да спаси него, гласува против. Синджир марка! Ив. Остриков, ППА, 14. 2. Хора, замесени в едни и същи непочтени дела, поради което взаимно се поддържат. Прилагам Ви една бележка, дадена ми от верен информатор, който е видял с очите си писаното. Може да го проверите неофициално (защото официално ще прикрият всичко – мошениците в България сега са синджир марка – подкрепят се). Л. Лулчев, ТДЖ, 233. Стават престъпни игри и изнудвания от страна на много чиновници. Страдат много хора и няма на кого да се оплачат, защото на всички устата са свързани със закони и наказания, само за престъпниците няма нищо, защото са синджир марка и се поддържат. Д. Диков, ГБ, 42. 3. Поредица от взаимосвързани дела и събития. Започна да пие отново. Така той я кара вече четвърта година и никой не може да му помогне. Това е чисто и просто въртележка, синджир марка, както казваше един стар фелдфебел от деветдесет и първи полк. Св. Иванчев, ПДВШ (превод), 116-117. Синджир ти на гуша. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Да бъдеш сурово наказан, да те пратят в затвора (употребява се за крадец). Скъсвам / скъсам (свалям / сваля) синджира (синджирите). Разг. Освобождавам се от някакви ограничения, потисничество. – Ако утре позволим да се прочете от амвона това патриаршеско писмо, макар да е на църковнославянски език, това ще значи, че ние все още признаваме цариградския патриарх, и значи, ще требва да приемем решението му за църквата и училището. Дошъл е сгоден час да скъсаме синджирите. Д. Талев, Съч. XI, 276.
– От перс. през тур. zincir. – Друга (диал.) форма: синжѝр.