синевина̀ - единствено число, нечленувано синевина̀та - единствено число, членувано
СИНЕВИНÀ, мн. няма, ж. Поет. 1. Светлосиният цвят на небесния простор; синева, лазур1.
Небето над Реката, високо и бистро, със съвсем леко избледняла синевина, беше невероятно спокойно. Д. Фучеджиев, Р, 158. Извърна глава, ала в очите му засия синевината на ясното зимно небе и блясъкът на пладнешкото слънце присви клепачите му. С. Северняк, ИРЕ, 98. Винаги съм обичал есента, нашата българска есен, с прозрачната синевина на небето, с кроткото меко слънце, със златистото скрито сияние на въздуха. Е. Каранфилов, Б III, 211. Слънцето изгрява и облаците като че се стапят в бездънната синевина на есенното небе. Г. Караславов, Избр. съч. III, 37.See more2. Ясно, безоблачно синьо небе; синева, лазур1. Над нивите повя ветрец, чучулига се стрелна в синевината. А. Гуляшки, СВ, 95. Големият Купен издигаше своя остър връх в синевината. Й. Радичков и др., ГСП, 93. Той облегна глава на лакътя си и като премрежи очи, загледа онова синьо пролетно небе, което се виждаше през прозореца. Нему стана топло и хубаво от тая бездънна прозрачна синевина. Ст. Загорчинов, ДП, 351.
3. Синият цвят на някакво пространство, площ; синева. Юли изтече. Синевината и свежестта на морето отстъпи място на августовските мъртви вълнения, зеленикавите разсъмвания и нощите с искрящи звездопади. П. Льочев, ПБП, 52. Пред него се откри езерото. То винаги го привличаше със синевината на водите си. Д. Спространов, ОП, 287. ● Обр. Ръцете ѝ [на Аликс] приличаха на изсъхнали вейки, а течната синевина на очите ѝ, хлътнали дълбоко в орбитите си, бе потъмняла. Д. Димов, Т, 624.