синтѐз - единствено число, нечленувано * синтѐза - бройна форма синтѐзът - единствено число, членувано - пълен член синтѐзи - множествено число, нечленувано синтѐзите - множествено число, членувано
1 синтез (книж.) - синтезиране (книж.) - обобщаване - резюме (книж.) - обобщение - генерализация (книж.)
СИНТЀЗ м. 1. Само ед. Филос. Метод на изследване, при който отделните елементи на обекта се обединяват мислено в едно цяло. Противоп. анализ
. Методите на работа в едно историческо изследване се определят от поставените проблеми и възприетата методология. Комплексната методика позволява обективно да се разкрият историческите явления и процеси, като се използва формулата сравнение – анализ – синтез. Р. Попова, ТК, 9. В своята натурфилософска система Берон използува редица логически методи. Той обръща сериозно внимание на анализа и синтеза. Тези логически методи трябва да се прилагат в тяхната взаимна връзка. Н. Бъчварова и др., ДПБ, 51. За да установи съществените признаци на предметите, човешкото мислене си служи със следните логически похвати за образуване на понятия: сравнение, анализ, синтез, абстракция и обобщение. Лог. XI кл, 10. Синтезът е мисленото съединяване на отделни елементи, части, белези в известно цяло. Псих. Х кл, 131. За начално познанство с една наука по-лесен иде анализът, а за крайно изучаване на предмета необходим е синтезът. Т. Шишков, ТС, 153.See more2. Само ед. Филос. Във философията на Хегел – висша степен на развитието, която обединява в себе си предишните две степени на развитие – теза и антитеза; синтеза, синтезис. Следвайки Хегел, Маркс и Енгелс въвеждат тристепенна последователност на промяната: теза, антитеза и синтез. При дадено състояние тезата води до своята противоположност – антитезата, и противоречието между двете се разрешава чрез скок в едно ново състояние, наречено синтез. Св. Петрова и др., ИР (превод), 419. Всяко положение (тезис) [според Хегел], щом стигне до едно крайно развитие, предизвиква своето отрицание (антитезис). От сблъскването на двете противоположности произлиза ново, по-висше положение (синтез), което от своя страна става изходно начало за ново развитие на духа. Ист. Х кл, 60.
3. Само ед. Обединение от съчетани в едно цяло същности, явления. Съчетаването на различните архитектурни стилове е характерно за Акропола. Тук се постига синтез на най-красивите и трайно утвърдилите се архитектурни елементи на гръцката строителна класика. С. Недков, ММ, 294. Вариантността и разновидностите на решенията на преславските църкви говорят категорично за високо развитата строителна култура на Първата българска държава, в която с успех е бил прилаган синтезът между изкуствата – архитектура, пластика, стенопис, керамика. Н. Чанева-Дечевска, ЦМ, 101. Какво са тия творби [на Миле Марковски]: исторически разказ, легенда или приказка? Макар да имат елементи и от единия вид, и от другия, и от третия, те не са ни един от тях, не са и техен синтез. Какво са тогава? Поезия. Ат. Далчев, Съч. II, 308. В законовия сборник, публикуван в 1140 г., кралската идеология вече придобива много точни очертания. Самите закони са синтез от различни юридически традиции и се отнасят до много и различни правни практики. СбПр IV, 136.
4. Обобщение, направено въз основа на отделни елементи. Анализът [на стокооборота] трябва да включва обобщение (синтез) на резултатите за даденото равнище – предприятие, организация, окръг, министерство. Н. Сълова и др., СЗ, 9-10. В областта на физикалната терапия и рехабилитацията през последните години се осмисли необходимостта от синтез на собствените и на подадените от други специалисти данни. И. Колева, КР, 47. Първата глава на „Наредата“ е синтез на общите идеи на Апостола. Тя е една сбита програма. Ив. Унджиев, ВЛ, 189. При някои художници (като Страшимиров и Йовков например) [Георги] Цанев трудно намира центъра, около който да събере разпръснатите си впечатления. Другаде обаче той майсторски е сумирал отделните свои виждания, довел ги е до сгъстяване, до синтез. М. Николов, ПК, 14.
5. Хим. Процес на получаване на сложни химически съединения от химически елементи или от по-прости съединения. Изкуствените смоли се получават чрез химически синтез. Ел XI кл 1965, 35. Понеже солната киселина представлява воден разтвор на хлороводорода, следва, че производството ѝ по синтетичен метод се извършва на два основни етапа: 1) синтез на хлороводород; 2) поглъщане на хлороводорода от водата. Хим. VII кл, 90. През 60-те години на XIX в. се утвърдила идеята за познаваемостта на строежа на молекулите. Химиците започнали да провеждат целенасочен органичен синтез, т.е. да получават съединения с предварително замислен строеж, включително и такива, които не се срещат в природата. Хим. IX кл, 1989, 5. Условия за отравяне с амоняк съществуват при използването на взривни газове, бои, лакове, при синтез и употреба на азотна киселина. Й. Хаджиева и др., ПБ, 93.
6. Биохим. Производство, образуване на биологични вещества в организма в резултат на биохимически процеси; синтеза. Доказана е основната роля на нуклеиновите киселини, белтъците и другите съставки, разкрита е тайната на техния синтез и регулацията на този синтез. Хр. Одисеев, ТН, 4. Цинкът е съставна част на много ензими. Участва в обмяната на белтъците, липидите, въглехидратите и нуклеиновите киселини, както и в синтеза на инсулина, ДНК и РНК. М. Ангелова и др., ПРХ, 114. Патологичните фрактури са следствие на нарушения синтез на витамин D. Й. Хаджиева и др., ПБ, 87. Синтез на хемоглобина. Белтъчен синтез. Синтез на антитела.
7. Само ед. Спец. Създаване, генериране на звук, говор с помощта на специални програми и устройства. Още през 50-те години се оформят две основни направления на приложението на изчислителната техника в музиката – за композиране и за синтез, което накланя везните на човешките усилия към областта на синтеза на звук. МК, 1988, кн. 1, 2. Обработката на звука може да се раздели на звуков анализ и звуков синтез. КВ, 1988, кн. 1-2, 6. // Преобразуване на писмен текст в реч чрез използването на специални компютърни програми и устройства. Описаната конфигурация на мултимедийна система има богати функционални възможности, свързани със запис и възпроизвеждане на аудио- и визуална информация, разпознаване на образи, синтез на реч от текст. РТЕ, 1994, кн. 3, 1.
– От фр. synthèse и нем. Synthese от гр. σύνϑεσις ‘поставяне заедно, съединяване’.