солѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано солѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член солѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член солѐна - единствено число, женски род, нечленувано солѐната - единствено число, женски род, членувано солѐно - единствено число, среден род, нечленувано солѐното - единствено число, среден род, членувано солѐни - множествено число, нечленувано солѐните - множествено число, членувано
- 1. солен
- - Излиза ми/излезе ми солено (солен)
See more- - Солена вода да те яде
сòлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се състои от сол.
Солни залежи. 2. От който се добива сол. Солна мина. Солни градини. □ Солна киселина — воден разтвор на хлороводород.See moreсолèн, -а, -о, прил. 1. Който съдържа сол, има вкус на сол. От солените извори, които горяните наричат „Слатината“, до Широката река Стара планина е покрита с вековни гори. Ем. Станев. Откъм морето долиташе нежен като дихание вечерният есенен бриз и довяваше хладина и дъх на солена вода. Д. Добревски. || Който съдържа повече от необходимото количество сол; пресолен. Гозбата е солена. 2. Който е запазен, консервиран със сол. Извади малко нещо там от сарделите, дай един лимон и едно късче солена сланинка да си хапнем като хората. Елин Пелин. Тук имаше кашкавал, маслини и солен паламуд. Дим. Димов. 3. Прен. Разг. Който излиза някому много скъпо. Тази работа му излезе солена.