спо̀ря - първо лице, единствено число, сегашно време спо̀риш - второ лице, единствено число, сегашно време спо̀ри - трето лице, единствено число, минало свършено време спо̀рим - първо лице, множествено число, сегашно време спо̀рите - второ лице, множествено число, сегашно време спо̀рят - трето лице, множествено число, сегашно време спо̀рих - първо лице, единствено число, минало свършено време спо̀рихме - първо лице, множествено число, минало свършено време спо̀рихте - второ лице, множествено число, минало свършено време спо̀риха - трето лице, множествено число, минало свършено време спо̀рех - първо лице, единствено число, минало несвършено време спо̀реше - трето лице, единствено число, минало несвършено време спо̀рехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време спо̀рехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време спо̀реха - трето лице, множествено число, минало несвършено време спорѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение спорѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение спо̀рещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие спо̀рещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие спо̀рещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие спо̀реща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие спо̀рещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие спо̀рещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие спо̀рещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие спо̀рещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие спо̀рещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие спо̀рейки - деепричастие спо̀рил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие спо̀рилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие спо̀рилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие спо̀рила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие спо̀рилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие спо̀рило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие спо̀рилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие спо̀рили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие спо̀рилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие спо̀рел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие спо̀рела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие спо̀рело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие спо̀рели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
- 1. споря
- - За бълхите в плевнята, споря, спотайвам се
See more- - Като бълха в гащи, спотайвам се
- - Като плъх в трици, спотайвам се
- - Като пръдня в гащи, спотайвам се
- - Спори ми като на жаба в угар
- - Спори ми като на костенурка през угар
- - Спори ми като рак на бързей
спòря, -иш,
мин. св. -их, несв., непрех. Водя спор, препирам се за нещо. Той спори, говори разпалено, дори се скарва някъде и е готов и на скандали. Йовков. Ние спориме / двама със дама / на тема: / „Човекът във новото време“. Вапцаров. Другари, не спорете, а кажете мнението си спокойно и искрено. Хар. Русев.See moreспоря̀. Само 3 л. спорѝ, мин. св. споря̀, прич. мин. св. деят. споря̀л, -a, -o, мн. спорèли, несв., непрех. 1. Давам добър резултат. Удряше, но бате / недоволен беше, / че трудът на кака / никак не спореше. Чичо Стоян. 2. Обикн. с кратките дат. форми на личн. местоим. ми, ти, му и пр. — имам успех в нещо, върви ми леко. Гледам, че ви не спори работата, та рекох да ви помогна. Влайков. Аз се опитвах понякога да работя на хармана, но не ми спореше. Йовков.