струя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време струѝш - второ лице, единствено число, сегашно време струѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение струѝм - първо лице, множествено число, сегашно време струѝте - второ лице, множествено число, сегашно време струя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време струя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време струя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време струя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време струя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време струѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време струѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение струя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие струя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие струя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие струя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие струя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие струя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие струя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие струя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие струя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие струѐйки - деепричастие струя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие струѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие струѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие струя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие струя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие струя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие струя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие струѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие струѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
стру̀я ж. 1. Течност, която силно се излива, протича през тесен отвор.
Прозрачните струи на кладенчето чучуркаха приятно и весело. Вазов. Водата изтичаше из медна тръба на голяма струя, пълнеше кръгло каменно корито и живо шумеше. Елин Пелин. || Тънка ивица течност, която тече по нещо. Една тънка струя кръв се спуща изпод косата на челото му и слиза надолу по лицето. Йовков. || Тънка ивица от ситно зърнесто вещество, което се изсипва през тесен отвор. Но когато отмести пакета от везните, по желязната плоча потече струя ориз. Г. Райчев. 2. Прен. Тънък движещ се пласт, ивица от въздух, дим, светлина и под. Лулата загасваше между пръстите му и последната струя дим се виеше над нея. И. Волен. В купето бе задушно. Отвън изведнъж го лъхна хладна струя въздух. П. Вежинов. Тясна, бледа струя жълта светлина падна пред него. Г. Караславов. Въздушна струя. 3. Прен. Поет. Вълна от звукове. Звъни нейният сребърен глас, заляха се струи от сладки небесни звукове. Вазов. Посред тихата лятна нощ високо и ясно се издигаше песента, разливаше се и звучеше в широки, трепетни и страстни струи. Йовков. 4. Прен. Вълна от някакво настроение, чувство. Гърдите на двамата пътешественици се напълниха със земния роден въздух, който като жизнена струя премина по цялото тяло и го освежи. Елин Пелин. Изпивам чая. Каква сладка струя се разля по цялото ми тяло! Л. Стоянов.See moreструя̀, -уѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Само 3 л. 1. Тека на струя. Но сълзите струеха непрестанно, струеха и измиваха душата ѝ. Г. Караславов. По лицето му струеше кръв — струеше от раната на главата му. К. Петканов. 2. Поет. За светлина, мирис и пр. — излъчвам се, разливам се, разнася се. От високите решетъчни прозорчета струеше бледа, замъглена утринна светлина. А. Гуляшки. Лунната светлина, която струеше отвън през прозореца, огряваше цялата стая. Дим. Ангелов.