стря̀ха - единствено число, нечленувано стря̀хата - единствено число, членувано стрѐхи - множествено число, нечленувано стрѐхите - множествено число, членувано
- 1. стряха
- - Живея като куче под стряха
стря̀ха, мн. стрехѝ, ж. 1. Завършек на покрив, който излиза навън от стените.
Къщата на чифлика беше голяма, двуетажна, с широка стряха и издаден отпред чардак. Йовков. Широките стрехи на покрива не пущаха слънчевите лъчи през прозореца. Елин Пелин. 2. Покрив на сграда. Чист и равен сняг покрива улиците, дворовете, плетищата и стрехите. Йовков. Посочиха му една изоставена колиба на края на селото и той легна там, за да умре под пробитата ѝ стряха. Дим. Талев. || Покрив, навес над нещо; заслон. На малката извита стряха на огнището беше сложен железен светилник. Дим. Талев. 3. Прен. Дом, подслон. Пиян дано аз забравя, / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! / Да забравя край свой роден, / бащина си мила стряха. Ботев. Малко добрини, малко светли минути бяха видели през живота си тия хора, забравили отколе бащина стряха. Йовков. Родна стряха.See more