съ̀дник - единствено число, нечленувано съ̀дника - единствено число, членувано - непълен член съ̀дникът - единствено число, членувано - пълен член съ̀дници - множествено число, нечленувано съ̀дниците - множествено число, членувано
съ̀дник, мн. -ци, м. 1. Лице, което авторитетно преценява, присъжда нещо.
Дотогава в общината влизаха все от старите чорбаджии Строги и дребнави бяха тия престарели съдници, дебнеха зорко всяка грешка и не бяха склонни да прощават лесно. Дим. Талев. 2. Остар. Съдия. Туй ще аз, майко, направя, / та ако някак налетя / на зла несгода в народа — / нека ме гонят стражари, / нека ме съдят съдници. Ц. Церковски.See more