съзву̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано
съзву̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
съзву̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
съзву̀чна - единствено число, женски род, нечленувано
съзву̀чната - единствено число, женски род, членувано
съзву̀чно - единствено число, среден род, нечленувано
съзву̀чното - единствено число, среден род, членувано
съзву̀чни - множествено число, нечленувано
съзву̀чните - множествено число, членувано
съзву̀чен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който дава съзвучие; хармоничен.