съзву̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано съзву̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член съзву̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член съзву̀чна - единствено число, женски род, нечленувано съзву̀чната - единствено число, женски род, членувано съзву̀чно - единствено число, среден род, нечленувано съзву̀чното - единствено число, среден род, членувано съзву̀чни - множествено число, нечленувано съзву̀чните - множествено число, членувано
съзву̀чен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който дава съзвучие; хармоничен.
На трудното дело не ще се отекнат / съзвучните струни на лира неземна. Ем. П. Димитров. И понесъл тъгата на тъмни пустини, / превъзмогнал кошмари и сън, / да послушам пробудните цветни градини / и съзвучния сребърен звън. Хр. Ясенов.See more