съ̀м - първо лице, единствено число, сегашно време сѝ - второ лице, единствено число, сегашно време ѐ - трето лице, единствено число, сегашно време смѐ - първо лице, множествено число, сегашно време стѐ - второ лице, множествено число, сегашно време са̀ - трето лице, множествено число, сегашно време бя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време бѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време бѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време бѐ - трето лице, единствено число, минало несвършено време бѝ - трето лице, единствено число, минало свършено време бя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време бѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време бя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време бѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време бѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време бя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бъдѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение бъдѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение съ̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие съ̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие съ̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие съ̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие съ̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие съ̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие съ̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие съ̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие съ̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие бидѐйки - деепричастие бѝл - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие билѝя - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие билѝят - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие била̀ - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие била̀та - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие било̀ - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие било̀то - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие билѝ - множествено число, минало несвършено деятелно причастие билѝте - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. съм
- - Ако беше, чеше
See more- - Беше то
- - Беше тя <тая>
- - И това <ми> било
- - Не съм на себе си
- - Ти (той) къде беше
- - Крайно време е
- - Към края съм
- - Малко съм така
- - Малко съм тра-ла-ла
- - Моята е лесна
- - На висота<та си> съм
- - На някаква вълна съм
- - На години съм
- - На друг ум съм
- - На (в) кеф съм
- - На когото акълът е къс, краката са дълги
- - На лов без пушка съм тръгнал
- - На ниво съм
- - На мегдан съм
- - Накрай света съм
- - На сърцето му съм
- - Не съм добре с главата
- - На хаир е
- - На цена съм
- - На червено съм
- - На черна вълна съм
- - Не е за вярване
- - Не е за главата ми нещо
- - Не е за изпускане някой, нещо
- - Не е за телефон
- - Не е от наш<а>та кръвна група
- - Не ми е добре работата
- - Не знам на кой свят съм
- - Не сме от лико
- - Не съм добър в леглото
- - Не съм от гората хванат
- - Не съм от тях <как Сийке>
- - Не съм сам
- - Нощта е квачка
- - Повредата не е във вашия телевизор
- - Под лупата съм
- - Не съм <и> сънувал нещо
- - От същия (тоя) десен е
- - Заникъде не съм
- - Аз му казвам: скопен съм, а той ме пита колко деца имам
- - Баща съм ти
- - Ако съм помак, <та> не съм ахмак
- - В нечии уста съм
- - Без перде съм
- - Добър съм в леглото
- - Вън от строя съм
- - Прикован съм на легло
- - С едър кокал съм
- - Търкалян камък съм
съм, си, е, мн. сме, сте, са;
мин. св. бях, бе (бèше), бе (бèше), мн. бя̀хме, бя̀хте, бя̀ха; мин. несв. бях, бèше, бèше, мн. бя̀хме, бя̀хте, бя̀ха; прич. мин. св. деят. бил, несв. I. Като самостоятелно сказуемо: 1. Съществувам, има ме. Ти си ми, синко, едничък, / едничък още мъничък. Ботев. На пътя си, в равно място, срещат пак старовременни развалини, дето сочат да са били крепости. Блъсков. То какъв студ е! Ще ми премръзнеш, майка. Елин Пелин. Бяха горещи и задушни дни и слънцето хвърляше върху пожълтелите полета тропически жар и ослепителен блясък. Йовков. Питайте ваш Георги да ви каже какви чудесии бяха. Ст. Ц. Даскалов. Отвънка беше шум / и светеха реклами. Вапцаров. 2. Намирам се някъде. Откъм северната страна имаше широк хълм. Там минаваше железопътната линия и от двете ѝ страни беше гората. Йовков. Ти да си при мене тази вечер, когато догарят последните главни на лагерния огън. А. Каралийчев. Синко Стефане, Стефане, / дето си, обади ми се. Нар. пес. 3. Намирам се в някакво състояние. Отблизо Йови разбра, че Пейчо нещо не е добре, умислен беше, очите му гледаха като на болен. Йовков. Боян си помисли, че майка му е в опасност, и почука силно на стъклото. К. Петканов. Съревнованието между отделните чети беше в разгара си. Ем. Станев. 4. Ставам, случвам се, сбъдвам се. Друг път, помниш, лани беше, / аз минавах през гората, / сред юнаци ти седеше / като баща със брадата. Ботев. Кога е било да ида у тях и да не им занеса (круши)? К. Петканов. II. Като спомагателен глагол. 1. Образува сложни глаголни форми, сложно сказуемо. Кръстът е забит във живо тяло, / ръжда разяда глозгани кости. Ботев. Нощта още не беше се вдигнала от планинските усои. Елин Пелин. Войниците бяха предупредени да не викат ура и да не вървят сближени. М. Кремен. Проклет бил човек вуйка ми! / Проклет е майко — казвам ти. Ботев. Аз искам да съм богат, да имам чифлик. Елин Пелин. Мина му през ума за разбойници. Но каквито и да са, те са хора. Йовков. И мойте блянове са чисти / и мойте сълзи са рубин. Лилиев. 2. В съчетание със съществително и местоименията ме, те, го или наречие и местоименията ми, ти, му означава състояние, чувство или усещане според значението на съществителното или наречието. Яд ли ви е, че влизаме в кооперацията? Ст. Ц. Даскалов. Що ми е мило и драго, / че се е пролет пукнала. Нар. пес. Студено ли ви е? Страх го е. Добре ми е.See more
съм ∆ В час съм (не съм). Вж. час. Във фризера съм. Вж. фризер. Друга бира съм. Вж. друг.