съпротѝва - единствено число, нечленувано съпротѝвата - единствено число, членувано
1 противопоставяне - отпор - противодействие - съпротива - съпротивление
съпротѝва, мн. няма, ж. 1. Дейност, борба, сила, насочена против друга дейност, борба, сила; противодействие, отпор. See more
съпротѝва, мн. няма, ж. 1. Дейност, борба, сила, насочена против друга дейност, борба, сила; противодействие, отпор.
