съпротѝва - единствено число, нечленувано съпротѝвата - единствено число, членувано
съпротѝва, мн. няма, ж. 1. Дейност, борба, сила, насочена против друга дейност, борба, сила; противодействие, отпор.
Йоргов беше победен без бой, дори без най-малка съпротива. Г. Караславов. Старият ред в живота на малкия град дръзко се нарушаваше и това предизвикваше обща съпротива. Дим. Талев. Евгени разбра, че всеки опит за бягство или съпротива е безсмислен и безнадежден. Дим. Ангелов. Горските стражари не оказаха съпротива — доброволно дадоха пушките си, държавните одеяла, патроните и всички продукти, които се намираха там. М. Марчевски. 2. Обикн. членувано — организирано движение и борба против окупатори, против фашизма. Преди да влезе в отреда, бе важен функционер, на когото бяха поверени тежки задачи за организиране на съпротивата. Ем. Станев. Писател от съпротивата. □ Пасивна съпротива — форма на борба против някоя власт чрез неучастие и отказ от активна подкрепа на нейните мероприятия.See more