ся̀нка - единствено число, нечленувано ся̀нката - единствено число, членувано сѐнки - множествено число, нечленувано сѐнките - множествено число, членувано
- 1. сянка
- - Боя се <и> от сянката си
See more- - Вдигам сянка, по-голяма от боя си
- - Влача се като сянка
- - Влека се като сянка
- - В сянка съм
- - Върбова сянка
- - Да не съм ликова сянка
- - Дебела сянка
- - Държа в сянка
- - Липова сянка ли съм
- - Минава ми/мине ми сянка по лицето
- - На сянка
- - Не видя ми се сянката
- - Оставам/остана в сянка
- - Оставям/оставя в сянка
- - Оттеглям се/оттегля се на сянка
- - Пада/падне сянка
- - Плаша се <и> от сянката си
- - Седя в сянка
- - Седя на сянка
- - Ставам/стана на (като) сянка
- - Стоя в сянка
- - Стоя на сянка
- - Страхувам се <и> от сянката си
- - Сянка да не остане
- - Хвърлям/хвърля по-дълга сянка
- - Хвърлям/хвърля сянка
- - Ходя като сянка
- - Лежа си под дебелата сянка
ся̀нка, мн. сèнки, ж. 1. Място неосветено пряко от слънцето или от друг източник на светлина.
Действително, чужди човек имаше там в сянката, между кокошарника и обора. Вазов. Вършачката в хармана на Сенебарлията беше спряла — работниците навярно се хранеха някъде на сянка. Йовков. Нали не е на нивата да се пече на слънцето, ами е дома на сянка. Влайков. 2. Тъмно очертание върху някаква повърхност, образувано от проекцията на осветен непрозрачен предмет. Домът, в който живееше Рада, хвърляше сянка въз срещната къща. Вазов. Тя зашета и се засуети из къщи Сянката ѝ бягаше бързо по стените, осветени от кроткия огън на огнището. Елин Пелин. Сянката на близкия хълм легна върху пътя. К. Петканов. || Обр. Минтана разбърка мислите му и хвърли сянка върху доброто му разположение. К. Петканов. 3. Неясно очертание на фигура, което се провижда в тъмно или в мъгла; силует. Тя видя човешка сянка че мръдна между стволовете и позна, че е той. Вазов. Край гората се показаха няколко сенки. Аз различих дългите конски муцуни на кошутите. Ем. Станев. 4. Обикн. мн. Тъмни петна под очите на човек. Кожата ѝ беше добила болезнен, жълтеникав оттенък, а под очите ѝ тъмнееха сенки. Дим. Димов. 5. Прен. Безплътен образ, призрак. Сянката на смъртта надничаше вече над него и го покриваше с плащаницата си. Вазов. Но призраци ужасни / дойдоха през нощта. / О, сенки, аз им рекох, / идете си назад. Вазов. Сенките на Крума, Симеона и Асена витаят над вас и ви заклеват: напред до последна капка кръв! Л. Стоянов. 6. Прен. С отвл. същ. като страх, тъга, безпокойство, недоволство и др. — леко отражение върху лицето при някакво преживяване. И никой не наруши настъпилата тишина, макар да падна сянка на недоволство върху лицата на мнозина. Дим. Талев. Младите пътници се отбиха да сторят път и сянка на лека тъга замъгли очите им. А. Каралийчев. По лицето на надзирателя премина сянка от уплаха, той скочи и застана прав. Дим. Ангелов. 7. Прен. Следа, признак. Романът ви не е сполучен: няма нито жизнена правда в него, нито сянка от художественост. Вазов. Ние никога не почувствувахме и най-малка сянка от съмнение във важността на делото. Н. Фурнаджиев. □ Върбова сянка (разг.) — приятно място за заседяване и почивка. Дебела сянка — сянка под дърво с гъста корона, през която не проникват слънчеви лъчи. Оставам (стоя) в сянка — оставам незабелязан, неоценен. Те бяха свити, не взимаха думата по събранията, не умееха да предвиждат или командуват и затова оставаха винаги в сянка. Дим. Димов. Шарена сянка — сянка под дървета с рядка корона, през която слънчевите лъчи проникват отчасти.See more
ся̀нка ◊ В сянка. Незаконен, нелегален; ↑сенчест, ↑сив. Кой е този капитал в сянка, „невидим център“ на икономическата власт, определяна като мафия? Дем/1997/219. На конференцията бе представено изследване за икономиката в сянка в 10 страни в преход. М/2005/2378. Бизнес в сянка.
Т