тъмнина̀ - единствено число, нечленувано тъмнина̀та - единствено число, членувано
- 1. тъмнина
- - Бия тъмнини<те>
тъмнинà ж. 1. Отсъствие на светлина; мрак.
Разсъмваше се. Небето на изток все повече и повече побеляваше, тъмнината незабелязано се топеше. Йовков. Нощна тъмнина. Непрогледна тъмнина. 2. Тъмно място, пространство. Кабриолетът с хубавите коне замина и се скри в тъмнината. Йовков. И ти отпущаш пламнала ръка / и тръгваш, поглед в тъмнините впила. Дебелянов. 3. Прен. Непросветеност, невежество. Докъде ще стигнеш сляп и глух, без просвета и знания? Доникъде няма да стигнеш, в тъмнина ще си останеш. Дим. Талев. Сто и двайсет годин. Тъмнини дълбоки! Вазов.See more