тъ̀нък - единствено число, мъжки род, нечленувано тъ̀нкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член тъ̀нкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член тъ̀нка - единствено число, женски род, нечленувано тъ̀нката - единствено число, женски род, членувано тъ̀нко - единствено число, среден род, нечленувано тъ̀нкото - единствено число, среден род, членувано тъ̀нки - множествено число, нечленувано тъ̀нките - множествено число, членувано
- 1. тънък
- - Кесията ми е тънка
See more- - По тънката част
- - Тънка като каца
- - Ще играе тънка Тодора
- - Тънък като свиня
тъ̀нък, -нка, -нко, мн. -нки, прил. 1. Който има малък напречен разрез. Противоп. дебел.
Блатото лъщеше като сребърно и тук-таме по него лежеха тънки корици лед. Елин Пелин. Върбите весело се зеленееха и тънките им вейки падаха надолу като разплетени коси. Йовков. Дето е тънко, там се къса. Погов. Тънки устни. Тънка прежда. Тънък плат. Тънки стени. || За човек или животно — слаб, строен. Тя беше тънка, кръшна, с бледно лице и едва заруменели бузи. Д. Немиров. Конете бяха измокрени от дъжда и изглеждаха по-тънки и по-стройни. Йовков. У Недина слънце грее. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда / с тънка снага самодивска. Нар. пес. Тънка като топола. 2. За звук, глас — с висок регистър. Между крехките гласове, що се донасят из улицата, Колчо ясно долавя един познат глас, тънък и звънлив. Влайков. Раздаде се едно тънко подсвиркване. Вазов. 3. Рядко. Прен. За сетиво (обикн. слух, обоняние) — силно развит, остър. Тънкият ѝ слух отдавна бе доловил нашите стъпки. Ем. Станев. Тънко обоняние. 4. За миризма, аромат — не много силен; лек. Из въздуха се носеше тънко, едва доловимо благоухание на розмарин. Дим. Димов. Тънката миризма на напечената земя, на зелените ниви го упои. Елин Пелин. 5. Прен. Който е свързан с най-малките подробности на нещо; точен. Тънка разлика. Тънка сметка. 6. Прен. Който се отличава с проницателност и умение да схваща същността на нещата. Необикновено тънкият му ум, ловкост и медена реч му спечелиха влияние и привърженици. Вазов. Тук има младежи с естествени художнически заложби, с тънък усет за хармоничното и симетричното. Г. Караславов. Тънък ценител на изкуството. Тънък наблюдател. Тънък дипломат. 7. Прен. Който се отличава с изящество, финес в изработката; изкусен, изящен. С тънка резба украсили / престол, и врати, и прозорци. Ем. п. Димитров. Ти ми дари най-скъпите накити, които е виждала жена — тънки изделия от слонова кост. Н. Райнов. || За който трябва умение, изкуство. Той засяваше нивите, защото сеенето с ръка беше мъчна и тънка работа. Йовков. Моят занаят е тънък, в него има голямо изкуство. Тънка дипломация. 8. Прен. Който не изразява нещо направо, а само остроумно го загатва, засяга. Тънко загатване. Тънка ирония. Тънък хумор. □ Тънък вятър — резлив, остър вятър. Полъхва / пронизващ и тънък ветрец откъм Странджа. Ем. п. Димитров.See more
тъ̀нък ∆ Тънък пазар. Финанс. Пазар, който се характеризира с ниска активност на участниците и малки обеми на сделките. При такъв тънък пазар трябва да се има предвид, че ако цените рязко вървят нагоре, то рязко може и да падат, ако се промени настроението на пазара. К/2002/19.