увѝсвам - първо лице, единствено число, сегашно време увѝсваш - второ лице, единствено число, сегашно време увѝсва - трето лице, единствено число, минало свършено време увѝсваме - първо лице, множествено число, сегашно време увѝсвате - второ лице, множествено число, сегашно време увѝсват - трето лице, множествено число, сегашно време увѝсвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време увѝсвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време увѝсвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време увѝсваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време увѝсваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време увѝсвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение увѝсвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение увѝсващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие увѝсващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие увѝсващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие увѝсваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие увѝсващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие увѝсващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие увѝсващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие увѝсващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие увѝсващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие увѝсвайки - деепричастие увѝсвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие увѝсвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие увѝсвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие увѝсвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие увѝсвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие увѝсвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие увѝсвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие увѝсвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие увѝсвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
увѝсвам, -аш, несв.; увѝсна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Като се хващам за нещо, оставам да вися; провесвам се. Като котка вълчицата скочи отгоре му, увисна на гърдите му. Йовков. С голяма мъка Пейчо се хвана за гривата му и увисна на едната страна на седлото. К. Петканов. Насреща им се хвърли Оля и увисна на шията на Митя. Стаматов. Тя съгледа желязното клепало, увиснало на чардака. Йовков. || Обр. Слънцето бе увиснало вече над хоризонта. К. Константинов. 2. Закрепен за нещо, намирам се във висящо положение. Увисна черен креп на всяка къща / и траурно сирените тръбят. Багряна. Бели платна, писана черги увиснаха по оградите. К. Петканов. 3. Отпускам се надолу; свеждам се, клюмвам. Хвана главата на другарката си и се помъчи да я повдигне, но тя увисваше като на мъртвец. Елин Пелин. Той е отпуснал глава върху гърдите на Стоил, едната ръка е увиснала безпомощно. Йовков. Годината беше плодородна. Дърветата увиснаха от плод. Ем. Коралов. 4. Разг. Надвесвам се над нещо или през нещо. Всички се спущат в каютите за биноклите си и, като увисват на борда, гледат. Ал. Константинов. По плетищата увиснаха жени и зачакаха. К. Петканов. 5. Прен. Диал. Натрапвам се някому да се грижи за мене, разчитам на някого. Сега ми пишат: мамо, чужденците ги гонят, ще си дойдем. Ще увиснат на главата ми без работа. Йовков. Като скиташе такъв несретник, прибра ли те някой? Пак на моя врат увисваше. П. Ю. Тодоров. Стрина Тодорка едва смогваше да намери пари, за да свари някаква чорбица. Трябваше ли и той да увисне на тия вече застарели и сгърчени ръце. А. Гуляшки. □ Носът ми увисва (разг.) — а) Преставам да се гордея. б) Помрачава ми се настроението; посървам. Увисвам във въздуха (книж.) — а) За работа, въпрос — оставам неподкрепен с дела, неосъществен. Непрекъснато декларира, че признава реалистичната интимна поезия. На практика обаче тия негови декларации увисват във въздуха. б) Оказвам се в безизходно положение, в безпътица. Той изведнъж се почувствува нещастен, някак си увиснал във въздуха човек. А. Гуляшки. Увисвам на бесилката (въжето) (разг.) — бивам обесен. Свободата, за която ти увисна на въжето, е нещо свято. К. Петканов. Един ден ако чуеш за мене, че съм увиснал на бесилката, да не се чудиш. Л. Стоянов.See more
*увѝсвам; увѝсна 1. Разг. В резултат на някакви обстоятелства се оказвам немотивиран, необоснован или без нужните съоръжения, атрибути и др., от които зависи дейността и съществуването ми. В края на месеца и депутатите излизат в нетолкова заслужената си лятна ваканция. По този начин новинарските емисии обедняват откъм безплатно шоу, публицистичните предавания увисват без гости. Кеш/2004/27. 2. Комп. Жарг. За компютър, програма и др. - преставам да функционирам, да отговарям на команди, блокирам поради грешка, претоварване,↑вируси и под. Компютърът ми увисна и трябваше да го рестартирам. ® *увѝсване.