угодлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * угодлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член угодлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член угодлѝва - единствено число, женски род, нечленувано угодлѝвата - единствено число, женски род, членувано угодлѝво - единствено число, среден род, нечленувано угодлѝвото - единствено число, среден род, членувано угодлѝви - множествено число, нечленувано угодлѝвите - множествено число, членувано
1 угоднически - угодлив
угодлѝв, -а, -о, прил. 1. Който се стреми да угоди на някого, за да спечели благосклонността, разположението му: раболепен, сервилен.