удъ̀ржам - първо лице, единствено число, сегашно време удъ̀ржаш - второ лице, единствено число, сегашно време удъ̀ржа - трето лице, единствено число, минало свършено време удъ̀ржаме - първо лице, множествено число, сегашно време удъ̀ржате - второ лице, множествено число, сегашно време удъ̀ржат - трето лице, множествено число, сегашно време удъ̀ржах - първо лице, единствено число, минало несвършено време удъ̀ржахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време удъ̀ржахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време удъ̀ржаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време удъ̀ржаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време удъ̀ржай - второ лице, единствено число, повелително наклонение удъ̀ржайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение удъ̀ржащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие удъ̀ржащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие удъ̀ржащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие удъ̀ржаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие удъ̀ржащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие удъ̀ржащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие удъ̀ржащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие удъ̀ржащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие удъ̀ржащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие удъ̀ржайки - деепричастие удъ̀ржал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие удъ̀ржалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие удъ̀ржалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие удъ̀ржала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие удъ̀ржалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие удъ̀ржало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие удъ̀ржалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие удъ̀ржали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие удъ̀ржалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие удъ̀ржан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие удъ̀ржания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие удъ̀ржаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие удъ̀ржана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие удъ̀ржаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие удъ̀ржано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие удъ̀ржаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие удъ̀ржани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие удъ̀ржаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
удъ̀ржам, -аш, несв.; удържà, -ѝш,
мин. св. -ах, св., прех. 1. Държа, крепя някого или нещо да не падне; подпирам, задържам. Стойне се мъчеше да се изправи, но вдървените му крака не можеха да го удържат. Дим. Димов. Да не бях го удържала, щеше да падне. 2. Не позволявам на някого да направи нещо; възпирам, спирам. Огнянов, сам буен, сега се силеше да удържи един по-буен от постъпка естествена, но гибелна. Вазов. Конете тъй се засилиха, че бай Васил с мъка трябваше да ги удържа и да внимава добре да не би да ни обърнат някъде. Йовков. || Не позволявам на нещо да се прояви; възпирам, сдържам. Тя се разтрепера и едвам можеше да си удържи сълзите. В. Друмев. По челото на Огнянов се изписа внезапен гняв, но той го удържа. Вазов. 3. Остар. Карам, заставям някого да остане някъде; задържам. Не е мурафет да хванеш някого, а да го удържиш. Каравелов. Все пак нещо го удържа в тоя живот, а то е — поезията. П. П. Славейков. 4. Прен. Устоявам на въздействието на нещо; издържам, изтрайвам, изтърпявам. Те удържали би пак на сганта напора — / но ни един куршум не им остана веч. П. П. Славейков. Най-после измъчената душа на стареца не удържа, а избухна в едно дълбоко ридание. Елин Пелин. А първи път таквиз очи аз срещам / и поглед, що не мога удържа. К. Христов. 5. Запазвам нещо, което искат да ми отнемат; задържам. Като не можа да удържи татковата си вяра, потурчи се. В. Друмев. Черногорците и 2-ят баталион от руско-българската бригада не удържаха редута. Вазов. 6. Задържам част от нещо, обикн. сума — за данък или за погасяване на задължения; отбивам. Той се погрижи — след като ми удържа парите по нареждане на директора — да иска от оня полицата. П. Спасов. Удържам данък от заплатата. удържам се, удържа се страд. Стойността на поръчаните въглища се удържа на равни части от заплатата. □ Удържам връх — побеждавам, надделявам, вземам връх. При Алексинац стана едно голямо сблъскване, в което сърбите удържаха връх: те отблъснаха напора на турските войски. Вазов. Удържам думата (обещанието) си (разг.) — спазвам, изпълнявам дадено обещание. Пашата удържа думата си, не пусна герловските юруци да ударят селото. Йовков. Вълко бе удържал обещанието си. Кольо и Бук станаха неразделни приятели. Ем. Станев.See more