Основна форма: уста̀ - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

уста̀ - множествено число, нечленувано
уста̀та - множествено число, членувано
устѝ - множествено число, нечленувано
устѝте - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 гърло (прен.) - отвор (прен.) - отверстие (прен.; книж.) - уста

Results: Phraseologisms in Infolex:


1. уста
- Бият ме устата ми
- Вадя думите с кука от устата
- Вадя думите с ченгел (ченгели) <от устата>
- Вадя залъка от устата
- Вземам/взема <го> от устата
- Вземам/взема думата от (из) устата
- Вземам/взема залъка <от устата>
- Вземам/взема устата
- Вземам/взема хляба от устата
- Вкарвам/вкарам в устата на вълка
- Влизам/вляза в устата
- Влизам/вляза на вълка в устата
- Вонеят му устата на мляко
- В (на) устата ми е
- Въвирам се/въвра се в устата на вълка
- Въвирам се/въвра се в устата на звяра
- Върти ми се в устата
- Галатен в устата
- Гледам в устата
- Грабвам/грабна думата от устата
- Грабя залъка от устата
- Давам си/дам си <и> залъка <от устата>
- Давам си/дам си <и> слюнката от устата
- Да плюе на змия в устата, ше я отрови
- Да ти сере пчела в устата
- Да ти ядат устата мед
- Деля от устата си
- Дохожда ми/дойде ми на (до) устата
- Друго ми <е> на устата, друго на сърцето
- Държа си устата
- Едно ми <е> на устата, а друго <ми е> на сърцето
- Завирам се/завра се в устата на вълка
- Запушвам/запуша устата
- Затварям/затворя устата
- Затварям си/затворя си устата
- Затъквам/затъкна устата
- Зашивам/зашия устата
- Зашивам си/зашия си устата
- Златни ти уста
- Змия му е плюла в устата
- Змия усойница има в устата
- Зная мярка на устата си
- Зная си на устата петъка
- Зная си устата
- Зяпам в устата
- Зяпвам/зяпна в устата
- И боб, и уста си не държа
- Иде ми (идва ми) на устата
- Изкривявам си (изкривям си)/изкривя си устата
- Изтеглям/изтегля с ченгел думичка от устата
- Изтръгвам/изтръгна залъка от устата
- Из устата ти, та в пазухата ти
- Имам голяма уста
- Имам златна уста
- Имам катанец на устата
- Имам катинар на устата
- Имам ламъови уста
- Имам медена уста
- Имам мярка на устата си
- Имам <сще> жълто около (на, край, по) устата <си>
- Имам уста:1
- Имам уста:3
- Имам уста като хамбар
- Каквото ми дойде на (до) уста<та>
- Каквото ми е на сърце<то>, такова (това, туй, то) ми е на уста<та>
- Как ти се побра в устата и как можа да ти се побере в устата
- Кривя си устата
- Кривя уста
- Ловя звезди с устата си
- Мазоли ми излязоха на устата
- Мед ми капе в устата
- Мед ми капе от устата
- Мед ми се лее от устата
- Мед ми тече от устата
- Мезе в устата
- Мелят ми устата
- Мирише (миришат) ми устата на мляко
- Мотае ми се в устата
- Мотолеви ми се в устата
- Мухите пазаруват из устата му
- Навирам се/навра се в устата на вълка
- Навирам се/навра се в устата на звяра
- На вълка в устата
- На змиите в устата плюя
- Направям си/направя си устата
- Напъхвам се/напъхам се в устата на вълка
- На топа на устата
- На (в) устата ми е
- Не вземам уста назаем
- Не е лъжица за моята уста
- Не затикам си устата
- Не искам уста назаем
- Не ми излезе дума <из (от) устата>
- Не мога да си отворя устата
- Не сакам уста назаем
- Не съм слагал/сложил залък в устата
- Не съм слагал/сложил троха <хляб> в уста
- Не съм паднал на устата си
- Не съм турял/турил залък в уста
- Не съм турял/турил троха в устата си
- Не търся уста назаем
- Нося се от уста на уста
- Нося си житото в устата
- Нося си коливото в устата
- Нося си пшеницата в устата
- Няма да ми падне устата
- Няма да ми се изтрие устата
- Няма да ми се изядат устата
- Нямаш ли уста
- Оплаквам си/оплакна си устата
- Орех ли имаш в устата си
- Оставам/остана с отворена (отворени) уста
- Оставам/остана с пръст в уста<та>
- Оставам/остана със зяпнала (зяпнали) уста
- Оставям/оставя е пръст в устата
- Отварям/отворя едни (една) уста
- Отварям/отворя едни уста като ламя
- Отварям/отворя ония <ми ти> уста
- Отварям/отворя такива уста
- Отварям/отворя тези уста
- Отварям/отворя уста
- Отварям/отворя устата
- Отделям/отделя от уста и отделям/отделя и залъка от устата си
- Отделям/отделя от устата си
- Отивам/отида в устата на ламята
- Отивам/отида на вълка в устата
- Отнемам/отнема комата от устата
- Отпускам си (отпущам си)/отпусна си устата
- От (из) твоите уста в божи<ите> уши
- От уста
- От уста на уста
- От устата ти в пазвата ти
- От устата ми огън излиза
- От устата си
- Падам/падна в устата
- Пада ми/падне ми в устата
- Пека риба на устата
- Пека си риба на устата
- Пепелянка му е плюла в устата
- Пече ми се риба на устата
- Плюли сме си в устата
- Поникнаха ми гъби в устата
- Попадам/попадна на вълка в устата
- Посвивам си/посвия си устата
- Поставям/поставя катанец на устата
- Поставям/поставя катинар на устата
- Поставям/поставя кофар на устата
- Поставям/поставя на топа <на устата>
- Правя си устата
- Правя си устата да ям мед
- Правя си устата за качамак
- Правя си устата като габровец за бой
- Правя си устата като габровец за <дрянова> тояга
- Правя си устата като габровец за лобут
- Правя си устата като кирпиджицки кон за слама
- Пресъхва ми/пресъхне ми устата
- Прехапвам/прехапя уста
- Прибирам си/прибера си устата
- Притки ми излезоха на устата
- Пъхам се (пъхвам се/пъхна се) в устата на вълка
- Пъхам се (пъхвам се/пъхна се) в устата на звяра
- Пяна ми излиза/излезе на устата
- Развалям си устата
- Развързвам/развържа уста
- Разпрана уста
- Разчеквам/разчекна <едни> уста
- Разчекват ми се/разчекнат ми се устата
- Сбирам си/сбера си устата
- Свивам си/свия си устата
- С жълто около (на) устата
- С кои уста
- Слагам/сложа катанец на устата
- Слагам/сложа катинар на устата
- Слагам/сложа кофар на устата
- Слагам/сложа на топа <на устата>
- Слагам си/сложа си катанец на устата
- Слагам си/сложа си катинар на устата
- Слагам си/сложа си ключ на устата
- Слагам си/сложа си кофар на устата
- Слива (сливи) ли имаш в устата си
- С мляко по устата
- С отворена (отворени ) уста
- С половин уста
- Спускам на устата си мандалото
- С пяна на уста<та>
- Срещу устата на топа
- Ставам/стана <за> мезе <в (на) устата на хората> и ставам/стана мезе в (на) хорските уста
- Стискам <си> уста<та>
- С уста си пилища ловя
- С уста си птици ловя
- С устата мед и масло <лея>, в сърцето пелин и отрова
- С устата си звезди ловя
- С устата си звезди свалям
- С устата си звезди снемам
- С уста<та> си птички ловя
- Събирам си/събера си устата
- Със зяпнала (зяпнали) уста
- Тегля думите с ченгел (ченгели) <от устата>
- Топя се в устата
- Тръгвам/тръгна от уста на уста
- Турям/туря (турвам/турна) катанец на устата
- Турям/туря (турвам/турна) катинар на устата
- Турям/туря (турвам/турна) кофар на устата
- Турям/туря (турвам/турна) на топа <на устата>
- Турям/туря (турвам/турна) нещо в уста
- Турям си/туря си (турвам си/турна си) катанец на устата
- Турям си/туря си (турвам си/турна си) катинар на устата
- Турям си/туря си (турвам си/турна си) ключ на устата
- Турям си/туря си (турвам си/турна си) кофар на устата
- Турям си/туря си кърпа на устата
- Турям си/туря си (турвам си/турна си) устата на гъза
- Турям си/туря си (турвам си/турна си) устата на задника
- Ударен в устата
- Уста до гъза, ръце в гъза
- Уста имам, език нямам
- Уста не обелвам
- Устата ми вълна хвана
- Устата ми големи и те ме бият
- Устата ми е голяма
- Устата ми е като гериз
- Устата ми е като картечница
- Устата ми е като ханджийска порта
- Устата ми зинали до ушите ми
- Устата ми лепнат
- Устата ми работи като картечница
- Устата ми са като воденица
- Устата ми са като кречетало
- Устата ми са по-големи от гъза ми
- Устата ми се лепят
- Устата ми се развързва/развърже
- Хвалете ме уста, <че ви разкъсвам>
- Ходя като прозявка от уста в (на) уста
- Цапнат в устата
- Чегато с чужди уста гвача
- Що ми е на сърце<то>, такова (това, туй, то) ми е на устата
- Правя си устата като луд за пенсия
- С уста мълчи, с очи гълчи
- С чужди уста хляб ям
- Със заключена уста
- Хвалете ме уста, че умря циганката, дето ме хвалеше!
- Арменска уста
- В нечии уста съм
- Заключвам/заключа устата на някого
- Заключена ми е устата
- Наквасвам си/наквася си устата
- Не си седя на устата
See more

Results: Dictionary of Bulgarian Language

устà, ед. и

мн., ж. 1. Отвор в долната лицева част на главата у човек или животно, чрез който се поема храна и се говори. Очи тъмнеят, глава се люшка, / уста проклинат цяла вселена. Ботев. Ленков го посрещна с пълна уста, с парче хляб в ръка. М. Грубешлиева. 2. Устни. Една му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена, / трета го в уста целуне бърже. Ботев. Погледът на тия очи озарява с чудна благост това лице, това хубаво носленце, тия мънички, алени уста. Елин Пелин. 3. Прен. Разг. Способност да се говори. Дал ми господ и уста. Вазов. Началникът като е сляп, та не вижда, ти нямаш ли уста да му кажеш? Елин Пелин. Ех, да имах твоите уста, министър щях да стана. Ст. Костов. 4. Прен. Разг. Отвор на съд, оръдие и под. Из устата на топа изхвръкна стърготина. Вазов. Това беше грамаден кратер. Из неговата зинала уста лъхаше хлад. Елин Пелин. Тя хвана торбата и разтвори устата ѝ. Богдан се изправи да изсипе отсятото зърно. К. Петканов. 5. Диал. Отвор между нишките на основа при тъкане; зев. Откакто е открито тъкачеството, досега се прилага един основен метод за образуване на уста (зев). □ Вземам (изтръгвам, грабя) някому залъка от устата (разг.) — отнемам някому и последните средства за препитание. В гроба дано те тикнат макар, хайдутино, дето ни вземаш залъка от устата! Г. Караславов. Вземам някому думата от устата (разг.) — изпреварвам да кажа нещо, което друг е имал намерение да каже. Влизам (отивам) на вълка в устата (разг.) — излагам се на голяма опасност. Влизам в устата на хората (разг.) — ставам предмет на одумки, клюки. Гледам някого в устата — а) Гледам някого какво яде, колко яде; броя му залците. б) Угоднича, угаждам. Говоря, каквото ми дойде на устата (разг.) — говоря необмислено, каквото завърна; плещя, дърдоря. На няколко пъти ѝ хрумна да се върне назад и да надума на Ивана каквото ѝ дойде на уста. К. Петканов. Голяма уста имаш или устата ти цяла воденица (разг., неодобр.) — много говориш, не може никой да те наддума. Държа си устата (езика) или слагам си ключ на устата (разг.) — мълча, въздържам се да говоря. Ей, дядо Маноле! Дръж си устата! — викаше той. — Кой е хайдутин? Йовков. Още два-три месеца трябва да си сложите ключ на устата. Хар. Русев. Запушвам (затварям) устата някому (разг.) — а) Оборвам някого със силни доводи, на които той не може да възрази. Ами ако му дадат документ от реквизиционната комисия и му запушат устата? Г. Караславов. б) Накарвам някого да млъкне. Па нека ни одумват! Можем ли да запушим чуждите уста? Г. Райчев. Златна (медена) уста има (разг.) — много е сладкодумен. Златна уста имаш, Максиме! — рече Спасуна. — Умът ти реже като бръснач. Дим. Димов. Златни ти уста (разг.) — за израз на благодарност за нещо казано. Зяпам някого в устата (разг.) — а) Прехласнато слушам, гледам някого, като говори. б) Намирам се изцяло под влиянието на някого, слушам го за всичко. Има жълто около устата, с жълто на устата (разг.) — за човек: съвсем млад, неопитен, незрял. Те има още хляб да ядат. С жълто на устата държава не се управлява. Ст. Костов. Имам мярка на устата си (разг.) — зная какво говоря. Като на братя ви се моля, оставете ме! — Ха, тъй, че друг път да имаш мярка на устата си. К. Петканов. Имам уста да говоря (разг.) — смея, осмелявам се да кажа нещо. Млък! И още имаш уста да говориш! Не те е срам! Чудомир. Кривя си устата (разг., рядко) — лъжа умишлено. Тука Сминът се обади; / я си не криви устата! / Тебе да обича — тя ли? П. П. Славейков. Лоши уста (разг.) — за хора, които правят интриги, клюки: клеветници. Хорските приказки са злобни измислици на завистници и лоши уста. К. Петканов. Мед му капе от устата (разг.) — много е сладкодумен, приказва много хубави неща. На топа на устата (разг.) — на най-опасно и отговорно място. На тебе ти е лесно, утре ще си идеш в града под дебелата сянка, а аз ще остана тук на топа на устата. М. Марчевски. На устата ми беше (разг.) — за малко щях да го кажа. Не излиза дума из устата му — а) Мълчи, нищо не говори. б) Пази тайна. Не ми се туря залък в устата (диал.) — нямам апетит, не ми се яде. Оставам с пръст в устата (разг.) — изигран, излъган съм в очакванията си, в надеждите си. Ще си намери някоя красива другарка и ще отиде подире ѝ, а ние ще останем с пръст в уста. Ем. Станев. Отварям уста (разг.) — а) Проговарям. Сам Момчил дълго мълча, преди да отвори уста. Ст. Загорчинов. б) Започвам да се карам. Като отворили едни уста шопкините — не можеш да ги наддумаш. Г. Райчев. От твоите уста в божите уши (разг.) — дано се сбъдне това, което казваш; чул те господ. Дано догодина да се чукаме в свободна България! — От твоите уста в божи уши. Дора Габе. От уста на уста (разг.) — от човек на човек, от разказвач на разказвач. Народът разнасяше като легенда от уста на уста и най-малките прояви на народните борци. К. Ламбрев. Плюли си в устата (разг.) — надумали се да говорят, да твърдят едно и също. Всички са си плюли в устата и ме лъжат! Йовков. Правя си устата (разг.) — загатвам, искам нещо издалече. Хич не си правѝ устата за пари. С кои уста (диал.) — срам ме е, неудобно ми е. Слива ли имаш в устата? — какво ти пречи да говориш? Най-сетне дъщеря му слива ли е имала в устата си, та не му е казала? Св. Минков. С отворена (със зяпнала) уста (разг.) — с учудване, с удивление. Около старите ловци се трупаха любознателни младежи и със зяпнали уста слушаха разни истории за заека и за лова. Елин Пелин. С половин уста (разг.) — без особено желание; неохотно. Що чиниш, Тинке? — запита я той. — Нищо — отвърна тя с половин уста. Влайков. Кировица не се пошавна, посрещна я пренебрежително, хладно, а като я покани да седне, покани я с половин уста. Г. Караславов. Ставам мезе за хорските уста (разг.) — ставам предмет на шеги, подигравки. Събирай си устата (руг.) — млъкни, мълчи! Дъртако, събирай си устата, че тука има свидетели. К. Петканов. Това не е за моята уста лъжица (разг.) — не съм достоен, не съм годен за това нещо. От мама и от тате знаех, че тия работи не били за нашата уста лъжица. Ст. Чилингиров. Устата му мирише на мляко (разг.) — много е млад и неопитен още. Устата ѝ още мирише на мляко, а седнала ум да му дава. Дим. Ангелов. Уста има, език няма (погов.) — не обича да говори. Устата му мелят (разг.) — голяма бъбрица е. Хвалете ме уста, да ме хвалят (разг.) — трябва сам да се хваля, ако искам и другите да ме хвалят. Хорските уста не са чувал, да го вържеш (погов.) — не можеш да накараш хората да не говорят. Цапнат в устата (разг., неодобр.) — говори неприлични неща. Пък ти какъв си цапнат в устата! Вазов.

See more

Results: New Words Dictionary 2010

*уста̀ Прен. Разг. Процеп на ↑банкомат за поставяне на ↑електронната карта. Фабричната уста не може да мръдне, тя е част от банкомата. Ако хората се съмняват в устата на банкомата, нека да я хванат и да я разтърсят. 24 ч/2006/341.
Скимираща уста. Вж. скимиращ. ◊ Слагам си / сложа си ципаΔ на устата. Вж. слагам.