цѐл - единствено число, нечленувано целта̀ - единствено число, членувано цѐли - множествено число, нечленувано цѐлите - множествено число, членувано
- 1. цел
- - Попадам/попадна в целта
See more- - Удрям/ударя в целта
цел, целтà, мн. цèли, ж. (нем.). 1. Нещо точно определено, към което човек се стреми.
Как ще си постигна целта, с какви средства — не знам още, но пред нищо не ще се спирам. В. Друмев. Едно дело общо, едничка цел свята / вдъхваше душите, сгряваше сърцата. Вазов. Поставям си за цел. || Намерение, умисъл. Тяхната цел беше да ме напият. З. Стоянов. Там отивах с цел да пренощувам. Вазов. От колоната се отделиха две коли, които тръгнаха бавно напред, вероятно с разузнавателна цел. Дим. Димов. Действа с користна цел. Благотворителна цел. 2. Обект, в който някой се прицелва, стреля; прицел. Командирът отиде на мястото си и отново даде няколко команди по неподвижни цели. П. Вежинов. □ Бия в цел — улучвам, стрелям точно. Добре си бие нашият Митко Пести куршумите, не стреля напразно, само в цел бие. М. Марчевски. Задни цели — скрити, коварни намерения.See more
цел (комп.) - target
цел (комп.) - destination