цена̀ - единствено число, нечленувано цена̀та - единствено число, членувано ценѝ - множествено число, нечленувано ценѝте - множествено число, членувано
- 1. цена
- - Грош цена
See more- - Държа се на цена
- - На всяка цена
- - Нямам цена
- - Зная цената на някого или нещо
- - С цената на нещо
- - Продавам на цена
- - На цена съм
ценà ж. 1. Стойност на стока, имот и под., изразена в пари.
За гроздето му бяха обещали добра цена, а от тютюна също се надяваше да вземе доста пари. Дим. Димов. Цените спадат. Подбивам цената. Ниски цени. Висока цени. 2. Само ед. Прен. Значение, стойност. Човек само тогава познава работите и хубаво им дава истинската цена, когато изпадне в злочестина. В. Друмев. Животът изгуби за мене цена. □ На всяка цена — непременно, въпреки всички трудности. Мостът трябва на всяка цена да бъде вдигнат във въздуха. На цена (продавам) (разг.) — на добра, изгодна цена. Няма да продава царевицата, ще я държи чак до напролет, да поскъпне, че тогава. Ще я продаде на цена, та да ѝ види сладостта. Г. Караславов. На цена съм (диал.) — ценен съм от другите. С цената на (книж.) — като се жертва нещо или изложи на опасност. Тя го спаси с цената на живота си. Цена няма (няма цена) — много ценно е. Зъзнейки, ние бързо закусихме с чай, който сега нямаше цена, натоварихме и потеглихме за Мусала преди изгрев слънце. Вазов. Това конче цена няма.See more
цена (икон.) - cost