челѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано челѝчения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член челѝченият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член челѝчена - единствено число, женски род, нечленувано челѝчената - единствено число, женски род, членувано челѝчено - единствено число, среден род, нечленувано челѝченото - единствено число, среден род, членувано челѝчени - множествено число, нечленувано челѝчените - множествено число, членувано
челѝчен, -а, -о,
прил. Диал. 1. Който е от челик, от стомана; стоманен. Чу се гръм. Някъде отблизо зацвилиха коне, затракаха по калдъръми челичени копита. П. Ю. Тодоров. 2. Прен. Здрав, твърд като челик. Леля Гена се топи под лихата си орисия. Но е с челичен характер: тя никому нищо не обажда, никъде и пред никого не се оплаква. А. Страшимиров. Челичена воля.See more