чѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано чѐрния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член чѐрният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член чѐрна - единствено число, женски род, нечленувано чѐрната - единствено число, женски род, членувано чѐрно - единствено число, среден род, нечленувано чѐрното - единствено число, среден род, членувано чѐрни - множествено число, нечленувано чѐрните - множествено число, членувано
1 чер - черен - мастилен - гарвановочерен - гарванов - мастиленочерен - абаносов - лъскавочерен - вран (поет.) - вранен
- 1. черен
- - Биволицата е черна, а бяло мляко дава
See more- - Виждам <всичко> в черна светлина
- - Виждам само черната страна на нещо
- - Изглежам черен като дявол някому
- - Черна точка
- - Черно злато
- - Ще си вържа черна панделка
- - На черна вълна съм
- - Подмятам някого като черно бакърче надолу-нагоре
чèрен, -рна, -рно, мн. -рни, и (само
м. ед.) чер, прил. 1. Който има цвят на сажди, на въглен. Противоп. бял. Остана още една вдовица и още една черна забрадка се замярка от село към гробищата. Йовков. Пъдпъдъкът полетя към една суха върба, където стояха важно два черни гарвана. А. Каралийчев. 2. Който има тъмен цвят, близък до черния. Сухото му и черно лице някак се намръщи и безкръвните му тънки устни нервно затрепераха. Елин Пелин. Умивах се, нарамвах шарената торбичка, в която обикновено мама слагаше парченце черен хляб. Кр. Григоров. || Лишен от светлина; тъмен. Между белите стени на къщите с черни, угаснали прозорци издигаха се двата тъмни бряста. Йовков. 3. Прен. Който е лишен от радост; тъжен, нерадостен. И толкоз черни мисли ми тежат, / че аз не искам нищо да си спомня. Дебелянов. Да спрат фабричните комини / и всеки черен труд да спре. Смирненски. Тя жалостно и печално / гледа към балкана, / па му казва: „Ох, балкане, / побратиме верни! / Тъмнее ми пред очите, / дните ми са черни.“ Каравелов. 4. Прен. Който е в окаяно, лошо положение; нещастен. Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, / затуй, че ти си черна робиня. Ботев. И остана стрина Вида Вълковица черна вдовица с две момченца. И. Волен. 5. Лош, зъл, злокобен. Но кълни, майко, / проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас млади пропъди / по тази тежка чужбина. Ботев. Черна чума. 6. Прен. За отрицателно качество или проява — много краен, в най-силна степен. Тоя черен песимизъм се дължеше отчасти на презрението му към днешния свят. Дим. Димов. Възпламнах от ревност и в черна омраза / за своята стъпкана чест — / човешката чест неуморно аз газя, / но с чест не сдобих се до днес. Смирненски. Черна неблагодарност. 7. Прен. Омразен, много неприятен. Не искам повече да ви гледам. Черни сте пред очите ми. К. Петканов. О, аз знам какво нещо е главоболието! Като ме екове понякога — целият свят ми се вижда черен! О. Василев. 8. Като същ. а) черен, мн. черни — човек, от черната раса; негър. Черните отхвърлят колониалното робство. б) черно ср. — черен цвят. Но насреща, напреки по стръмнината, се виждаха скали, сиви, напръскани с черно, нацепени по такъв начин с черни пукнатини, че приличаха на блокове от някакъв градеж. Йовков. в) черно ср. — черни дрехи. Защото другите копривщенци носят синьо или черно, а хаджи Генчо се облича, някак си по-гиздаво. Каравелов. Тя беше облечена в черно и скромно. Ходя в черно. Вазов. □ Бели пари за черни дни (диал.) — спестени пари, които ще послужат при нужда. За черните ми (ти, му и пр.) очи (разг.) — а) Без някаква особена нужда. б) Без някаква полза, облага. Черен арап — в нар. поезия: епически герой, противник на Крали Марко. Черен вход — неофициален, второстепенен, страничен вход. Чер(ен) дроб — вътрешен орган у гръбначните животни, който отделя жлъчката. Чер(ен) пипер — сушени неузрели плодни зърна на тропическото растение Рiper niger или прах от такива зърна за подправка на ядене. Черен списък (прен.) — списък на провинени или обвинени в нещо, които очакват наказание. Чер(ен) хайвер — едрозърнест хайвер от моруна, есетра, пъструга или чига. Черна борса (разг., остар.) — незаконна продажба на търсени стоки на много високи цени. Черна дъска — широка и гладка, боядисана в черно дъсчена плоскост, върху която се пише с тебешир. Черна металургия — металургия на черните метали. Черни метали —желязото и неговите разновидности: чугун, стомана. Черно духовенство — съсловие на монаси. Черно злато (прен., книж.) — каменни въглища. Черно на бяло (разг.) — писмено доказателство; документ.See moreчèрен м. Диал. Чирен.
чѐрен ∆ Черен пиар. Създаване на лошо име на някого, на неблагоприятно обществено мнение за някого. Те [лобистите] ми дадоха да разбера, че могат да лобират „за“ дадена кауза, но могат да го правят и „против“ нея. Тоест отказът или неумението да наемеш лобисти може да води и до черен пиар. Ст/2006/4762. Черен <визов> списък. Полит. Списък на лица или държави, за които е забранено издаване на виза за някъде. България ще бъде извадена от черния списък. ДТ/2000/260. Съветът на министрите на вътрешните работи и правосъдието наЕвропейския съюз не взе решение за изваждането на България от черния визов списък на общността. ДТ/2000/264. Черен хакер. Информ. ↑Кракер. Могат да се разграничат три вида хакери. Първите са хакери любители, чиято цел е разбиване на пароли и защити без последващи вредни действия. Вторият тип са деструктивните, черните хакери, които са с различна „професионална“ насоченост. Т/2002/16. Черна книга. Полит. Документация, която посочва недъзи, незаконни прояви, нередности някъде. Черна книга за състоянието на аграрния сектор подготвяБългарското земеделско национално сдружение. ДТ/2000/242. Едва сега се правят опити за възстановяване на жестоката истина, най-ярък пример за които е издаването на черната книга за престъпленията на комунизма, издадена във Франция. Дем/2001/151. Черна техника. Търг. Битови електрически уреди, оцветявани обикн. в черно, като телевизори, радиокасетофони, ↑видеокасетофони и под. Дилъри на бяла и черна техника съветват да не се избързва с покупката заради падащия курс на долара. ДТ/2000/338.
◊ Черна серия. Разг. Поредица от неприятности, нещастия, несполуки. Котва от обсидиан е изпитано средство срещу депресия. Обсидиановият талисман помага на страдалците да разкрият вътрешния си потенциал и ги дарява със сила да се измъкнат от черната серия неуспехи. ЖТ/2006/12.