честолю̀бие - единствено число, нечленувано честолю̀бието - единствено число, членувано
1 гордост - достойнство - самолюбие - честолюбие - честолюбивост - самоуважение 2 амбиция - самолюбие - честолюбие
честолю̀бие, мн. -я, ср. 1. Силно проявено чувство за чест и достойнство, което не позволява да се понасят обиди и оскърбления.