члѐн - единствено число, нечленувано члѐна - бройна форма члѐнът - единствено число, членувано - пълен член члѐнове - множествено число, нечленувано члѐновете - множествено число, членувано
член1, члèнът, члèна, мн. члèнове, члèна (сл. ч.), м. 1. Отделно лице от определена общност. Очакваха още двама членове от семейството. Вазов. Чингелов беше по-голям граматик и краснописец и от Лазар Глаушев, и от всички по-учени членове на общината. Дим. Талев. Равноправен член на обществото. || Лице, което влиза в състава на организация или колективно тяло. Те бяха членове на панагюрския революционен комитет. Величков. Член на правителството. Профсъюзен член. 2. Само мн. Крайниците на човек или животно. Студът се усилваше и вкочаняваше членовете му. Вазов. Това е великолепно, силно и красиво животно с трепетни и нервни членове. Йовков. 3. Отделна част от текст на закон, договор и под., която носи самостоятелно означение и има своя номерация. Той беше осъден без съд, без обръщане към никой член от углавния наказателен закон. Вазов. 4. Мат. Отделна величина от числа, които съставят пропорция или уравнение. 5. Книж. Мъжки полов орган. □ Дописен член (остар.) — член-кореспондент на академия или на научно дружество.
член2, члèнът, члèна, мн. члèнове, члèна, (сл. ч.),