чу̀до - единствено число, нечленувано чу̀дото - единствено число, членувано чудеса̀ - множествено число, нечленувано чудеса̀та - множествено число, членувано
- 1. чудо
- - Виждам се/видя се в чудо:1
See more- - Виждам се/видя се в чудо
- - :2 Виждам/видя чудото
- - За едното чудо
- - За чудо и <за> приказ
- - За чудо й помен
- - Намирам се/намеря се в чудо
- - Пада ми/падне ми чудо на главата
- - По едно чудо
- - Три чуда правя
- - Чудо голямо <станало>
- - Чудото ми го няма никъде <по света>
- - Чудо ще направя
- - Чудо ще сторя
- - Чудо на чудесата
- - Чудото ми <го> няма <никъде>
чу̀до, мн. чудеса, ср. 1. Според митичните представи — необикновено явление, събитие, последица от дейност на свръхестествени сили.