вдàден, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от вдавам. Дончо беше дълбоко вдаден в работата си. Вазов. Скалата е вдадена в морето. 2. Като прил. — който се вдава, вмъква в нещо. Никоя лодка не е порила тия сини вълни и не се е лутала из тесните му, дълбоко вдадени в сушата, заливи. Вазов.
|