Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
вдавам
вдавам се
вдаване
вдаден
вдам
вдам се
вдетинен
вдетиня
вдетинявам
вдетиняване
вдигам
вдигам се
вдигане
вдигна
вдигна се
вдишам
вдишвам
вдишване
вдлъбвам
вдлъбване
вдлъбна
вдлъбнат
вдлъбнатина
вдлъбнатост
вдовец
вдовица
вдовишки
вдовство
вдухвам
вдухване
вдухна
вдълбавам
вдълбаване
вдълбая
вдълбоча
вдълбочавам
вдълбочавам се
вдълбочаване
вдълбоченост
вдървен
вдървявам
вдървяване
вдъхвам
вдъхване
вдъхна
вдъхновен
вдъхновение
вдъхновено
вдъхновител
вдъхновителка
вдъхновя
вдъхновявам
вдъхновяване
вдявам
вдяване
вдялам
вдялвам
вдяна
вдясно

вдàден, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от вдавам. Дончо беше дълбоко вдаден в работата си. Вазов. Скалата е вдадена в морето. 2. Като прил. — който се вдава, вмъква в нещо. Никоя лодка не е порила тия сини вълни и не се е лутала из тесните му, дълбоко вдадени в сушата, заливи. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.