Речник

вдѝгам, -аш, несв.; вдѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдѝгнат, св., прех. 1. Движа, придвижвам, местя от по-ниско на по-високо; издигам, повдигам. После се наведе и вдигна едно смачкано писмо. Вазов. Тя вдига ръце да оправи косите над ушите си. Елин Пелин. Той вдигна голяма чаша, пи и, колкото остана, изля го върху гривата на коня. Йовков. 2. Махвам нещо от мястото му, за да го закарам на друго. Вдигнах цялото си семейство и го отведох на село. Циганите вдигнаха катуните си. 3. Прибирам, разтребвам. Снахите вдигнаха софрата, пометоха и си излязоха. Йовков. || Прибирам нещо и го слагам на мястото му. Вдигнах хляба от масата. Вдигни си книгите! Вдигни си дрехите! 4. Накарвам някого да се изправи, да стане, да се махне от мястото си. Вдигна ме, за да седне той. || Карам някого да стане от сън; събуждам, разбуждам. Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях. Елин Пелин. 5. Разг. Излекувам. Тя лежи в легло. Дано пък я вдигнат. Влайков. 6. Изграждам, издигам, построявам. Вдигнаха висока къща. 7. Подбуждам към борба, към въстание; разбунтувам. Една чета да удари в гърба Тосун бея; друга да вдигне селата. Вазов. 8. В съчет. със съществителни, които означават въоръжена борба — започвам действието, изразено в съществителното, напр. вдигам бунт — започвам бунт, разбунтувам се. Вдигам въстание. Вдигам революция. 9. В съчет. със съществителни, които означават шум — предизвиквам действието, изразено в съществителното, напр. вдигам шум — шумя. 10. В съчет. с някои съществителни, които означават временно състояние — прекратявам състоянието, изразено в съществителното, напр. вдигам заседание, вдигам карантина, вдигам обсада и др. вдигам се страд. □ Вдигам вой — роптая, възмущавам се. Вдигам във въздуха — разрушавам чрез взрив. Вдигам глава (разг.) — а) Поглеждам нагоре. Вдигнеш глава, и какво? — Над тебе лети щърк. Елин Пелин. б) Проявявам неподчинение, непокорство; бунтувам се, въставам. Младежите вдигнаха глава, не слушат никого. в) Възгордявам се, надувам се. Видиш ли го ти, магарето недно, какво е вдигнало глава! От мене по-горен е станал. Ал. Константинов. Вдигам на главата си (къщата, стаята) (разг.) — правя голям шум. Вдигам на крак (разг.) — потиквам към бързо действие, мобилизирам за работа, за борба. Вдигам на оръжие — подбуждам към въоръжена борба. Вдигам някого на крака — излекувам. Вдигам прах — правя да се издигнат прашинки във въздуха. Вдигам ръка — а) Посягам да ударя. Много пъти той вдигаше ръка да бие. Елин Пелин. б) В общество — давам знак с ръка, че искам думата да говоря. в) В събрание — при гласуване: давам знак с ръка за съгласие. Вдигам ръце от някого или от нещо (разг.) — преставам да се интересувам, отчайвам се от някого или от нещо, преставам да се занимавам с някого или с нещо. Вдигам сватба (диал.) — започвам сватба. Вдигам си парцалите (разг.) — махам се от някъде. Вдигам тост—пия наздравица. Вдигам ученик—изпитвам го. Вдигам цената на нещо — повишавам цената на нещо, правя го по-скъпо. Вдигам чаша — а) Пия. Вдигаха чаша подир чаша цяла нощ. б) Пия наздравица за някого. Вдигам чаша за нечие здраве. Вдигам шум за (около) нещо (разг.) — разгласявам, съобщавам шумно за нещо. Не вдигам глава от нещо (разг.) — съсредоточено, непрекъснато се занимавам с нещо. Не вдигам очи от нещо (разг.) — не откъсвам поглед от нещо.