|
вдъхновèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от вдъхновя. 2. Като прил. — а) Който е обзет от вдъхновение; въодушевен. Ония, които вървят след него, крачат по войнишки и с пламнали очи, вдъхновени и съсредоточени, пеят. Йовков. Виж днес, в двадесети век, / вдъхновеният човек / с силата на мисълта / как е стъпил над света! Смирненски. Вдъхновен поет. б) Който е изпълнен с вдъхновение. В песента познавам / химна вдъхновен, / с който ще посрещнем / утрешния ден. Вапцаров. Вдъхновен поглед. Вдъхновена реч.
|