Речник

вдѝгам се, -аш се, несв.; вдѝгна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Издигам се, подемам се нагоре; извисявам се. Над тебе лети щърк. Бавно, спокойно и празнично той се вие над селото, вдига се високо, спуска се ниско. Елин Пелин. Пред нас се вдигаше нов връх; той сякаш се забиваше в самото небе. Вазов. || Придвижвам се по-нагоре. Милиони ръце се вдигат със закана. Смирненски. Мъглата се вдига. || Прен. Изчезвам. Нощта още не беше се вдигнала от планинските усои. Елин Пелин. 2. Местя повърхността, съдържанието си нагоре; повишавам се. Водите на Дунава се вдигат. Тестото се вдига. Температурата се вдига. 3. Изграждам се, израствам. И ето, / че новий град велик и як / из тез блата и пущинак, / се гордо вдигна под небето. Вазов. 4. Ставам, изправям се от седнало или полегнало положение. Старецът се помъчи да се вдигне, но не можа. Елин Пелин. || Надигам се, ставам от сън. Хайде, момчета, вдигайте се, време е. 5. Оздравявам. Кога се вдигна от болестта, тя бе станала голяма майсторка на шева. Влайков. 6. Разг. Ставам да си отида, да се прибера. Ами хайде да се вдигаме, че стана късно. Влайков. 7. Местя се, пренасям се, отивам от едно място на друго. Войниците се вдигнаха от селото. 8. Минавам към действие. Цялото село се вдигна и образува керван от 200 коли към приемателните складове. || Разбунтувам се, въставам. Освен Средна гора, никакви нови места не бяха се вдигали. Вазов.