|
вдървя̀вам се, -аш се, несв.; вдървя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Ставам неподвижен; вцепенявам се, вкочанясвам. Падна арап... / Сгърчи ръце той, смири се, / студ го смрази, той вдърви се. Н. Козлов. Вдървих се от страх. Краката ми се вдървиха от студ.
|