|
вдъ̀хвам, -аш, несв.; вдъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдъ̀хнат, св., прех. 1. Поемам въздух, вдишвам дълбоко. Той вдъхна дълбоко, за да разхлаби гърдите си, запалени от мъка. Хар. Русев. 2. Прен. Накарвам да се появи, предизвиквам, будя; внушавам. Има много неща, които могат да издигнат човека, да го преродят да му вдъхнат вяра. Например една стачка. Йовков. Вдъхни всекиму, о, боже, / любов жива за свобода. Ботев. Вдъхвам почит. Вдъхвам симпатии. Вдъхвам страх. Вдъхвам доверие.
|