|
вдъхновèние, мн. няма, ср. Повишено душевно състояние и желание за дейност и творчество; въодушевление. Лицето ѝ беше станало ясно, а погледът ѝ пламтеше от вдъхновение. Вазов. Те (птичките) пееха и малките им телца цели трепереха от вдъхновение и творческа треска. Елин Пелин. Дойде ми вдъхновение. Говоря с вдъхновение. Черпя вдъхновение от нещо. Извор на вдъхновение.
|