Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
в в- ва вб вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вх вц вч вш въ вя	вра вра се врабец врабешки врабче врабчи врабчов враг врагувам вражда враждебен враждебно враждебност враждувам враждуване вражески вражи вразумителен вразумително вразумя вразумя се вразумявам вразумявам се вразумяване вран врана вранин врасна враста враствам врастване врат врата вратар вратарка вратен вратичка вратник вратница вратня вратовръзка вратоломен вратоломно врач врачка врачувам врачуване вред вреда вреден вредител вредителен вредителски вредителство вредност вредом вредоносен вредя врежа врежа се вреждам вреждане врека врелец време времеви временен временно времетраене врене врение врескало вреслив вресна вретенар вретенарка вретенарски вретенарство вретенене вретенил вретено вретенообразен вретеня вретенявам вретеняване вретище врещене врещя вричам вричане вроден вроденост вродя вродявам връбница връв връвчица връз връзвам връзване връзвач връзвачка връзка врънкало врънкам врънкане връст връстник връстница врътвам врътна врътня връх връхен връхлетя връхлетявам връхлитам връхнина връц връцвам връцкам връцкане връцна връча връчвам връчване връшник връщам връщам се връщане вря врява врязвам врязвам се врязване вряк врякам врякане вряквам врякна врял врясвам врясване вряскам вряскане врясна врясък	враг, врагъ̀т, врагà, мн. враговè и (поет.) вразѝ, м. 1. Лице, което мрази някого и желае да му вреди; неприятел. Тия хора са смъртни врагове, карат се и се преследват от години. Йовков. Непримирими врагове. Заклет враг. Спечелвам си врагове. 2. Лице, което изпитва омраза към нещо, не одобрява нещо; противник. Внезапно бухалът, врагът на всички светлини, / ... / , подгони светлата мушица / и най-подир я улови. Михайловски. Той беше враг на всяко безправие и насилие. \|\| Противник на даден обществен или политически строй, на политическа идея. Класов враг. Вътрешен враг. 3. Събир. Неприятелска войска по време на война; противник във война. Тръбите свирят; редките гърмежи пресекват. / Спотаява се врагът. К. Христов. Врагът настъпва. 4. Причинител на вреди, злини на някого или на нещо. Войната е враг на народа — този е урокът на всеки войник. Л. Стоянов. Сивият червей е враг на посевите.

Речник