Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
в в- ва вб вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вх вц вч вш въ вя	вра вра се врабец врабешки врабче врабчи врабчов враг врагувам вражда враждебен враждебно враждебност враждувам враждуване вражески вражи вразумителен вразумително вразумя вразумя се вразумявам вразумявам се вразумяване вран врана вранин врасна враста враствам врастване врат врата вратар вратарка вратен вратичка вратник вратница вратня вратовръзка вратоломен вратоломно врач врачка врачувам врачуване вред вреда вреден вредител вредителен вредителски вредителство вредност вредом вредоносен вредя врежа врежа се вреждам вреждане врека врелец време времеви временен временно времетраене врене врение врескало вреслив вресна вретенар вретенарка вретенарски вретенарство вретенене вретенил вретено вретенообразен вретеня вретенявам вретеняване вретище врещене врещя вричам вричане вроден вроденост вродя вродявам връбница връв връвчица връз връзвам връзване връзвач връзвачка връзка врънкало врънкам врънкане връст връстник връстница врътвам врътна врътня връх връхен връхлетя връхлетявам връхлитам връхнина връц връцвам връцкам връцкане връцна връча връчвам връчване връшник връщам връщам се връщане вря врява врязвам врязвам се врязване вряк врякам врякане вряквам врякна врял врясвам врясване вряскам вряскане врясна врясък	вретèно, мн. -а, ср. 1. Изработен на струг от дърво уред за ръчно предене, който се върти с ръка. Навсякъде се виждаха седнали на припек баби с вретена в ръцете. Хар. Русев. 2. Част от предачна машина, която служи за навиване на преждата за тъкане или за плетене. 3. Прен. Прежда, колкото може да се навие на едно вретено. Три години, три вретена смотала, / от махлата сал два дни се прибрала. П. Р. Славейков. 4. Диал. Част от стебло на растение между две стави. Слушай, брате, не поливай / кривите вретена, / тия няма плод да дадат, / ни шума зелена. Каравелов.

Речник