Речник

връ̀зка ж. 1. Тясна ивица от плат, от кожа или от усукани нишки и под. за завързване. Връзка на пакет. Връзки за обувки. 2. Вратовръзка. 3. Няколко еднакви предмета, вързани заедно. Заключи най-после вратата, а ключовете, цяла връзка, вързана на верижка, тури отзад в джеба си. Йовков. Връзка репички. Връзка лук. Връзка писма. || Вързоп, пакет. Дяконът с връзка дрехи и вечеря под мишница мина напред през заспалия двор. Вазов. 4. Анат. Здрава съединителна тъкан, която свързва органи или части на скелета; лигамент. 5. Прен. Това, което свързва или обуславя дадени неща или явления; общност, обусловеност, взаимозависимост. Мислеше си нещо, но без ред, без връзка. Йовков. Вътрешна връзка. Логическа връзка. Взаимна връзка. 6. Обикн. мн. Общуване с някого; досег, отношение. След като се изредиха на гости роднините им да се видят с миналия в запаса войник, Симо и сам взе да спохожда младежите, за да възобнови връзките си с тях. Кр. Григоров. Приятелски връзки. Роднински връзки. Семейни връзки. Икономически връзки. Дипломатически връзки. Поддържам връзка. Имам връзки. Установявам връзка. || Любовни отношения, любов. До вчера тя имаше връзки с Иосифа, днес с Далчева. А пък е годеница и мислеше, че не лъже, когато казваше, че обича годеника си. Йовков. 7. Само мн. Близки отношения с влиятелни лица, на чиято подкрепа, покровителство може да се разчита. Той е човек с връзки и влияние. 8. Средство, обикн. техническо, което служи за улесняване на съобщенията. Телефонна връзка. Железопътна връзка. Въздушна връзка. 9. Лице, което служи за свързване на отделни части на една организация. □ Влизам във връзка с някого — свързвам се с някого. Във връзка с нещо — по повод на, по причина на нещо. Давам връзка (остар.) — свързвам два телефона за разговор. Има връзка — за превозно средство: тръгването на едно превозно средство по разписание е свързано с пристигането на друго. Сутрешният влак от София за Свиленград има връзка в Пловдив с влака за Бургас.