|
вратà, мн. вратѝ и (остар., с прил. или глаг. в мн.) вратà, ж. Приспособление, което служи да се затваря или отваря проход, оставен в стена, зид, сграда и под. за влизане или излизане. Вратата се бутна и пощенският раздавач се появи на прага. Вазов. Блага дума железни врата отваря. Погов. Вратата скърцат. Двойни врата. Двукрила врата. Стъклена врата. || Самият проход за влизане и излизане. Тогава от вратата на воденицата излизаше Войка. Елин Пелин. Понякога той сядаше на вратата, изваждаше кавала и засвирваше тъжно. Елин Пелин. || Място, откъдето се излиза и влиза в сграда, двор, градина и др., с или без приспособление за затваряне; порта, вратник. Пътна врата. || Приспособление на помещение или мебел, през което могат да се внасят или изнасят неща. Врата на хамбар. Врата на гардероб. 2. Спорт. Определено място на футболно игрище, в което противният отбор се стреми да вкара топката. □ Затварям вратата пред носа на някого (разг.) — не допускам някого там, където иска да влезе. Затварям някому вратата (разг.) — не приемам някого. Отварям (откривам) широко вратите за нещо (разг.) — давам свободен достъп на нещо. По чужди врати (разг.) — по чужди къщи (за работа). Показвам някому вратата (разг.) — изпъждам някого. При закрити врата (юрид.) — в заседание или съдебен процес: без да се допускат външни лица. Делото ще се разглежда при закрити врата. Разбивам отворени врата (разг.) — доказвам нещо съвсем очевидно. Хлопам някому на вратата (разг.) — моля някого за нещо.
|