|
врàтник, мн. -ци, м. Диал. Голяма, широка врата на селски двор. Навлязоха в една уличка и през широко отворения вратник влязоха в един двор. Йовков. Колко мили им бяха тия познати селски дворове с широки плетени вратници, от които още в ранни зори заскърцваха коли към полето. Ем. Коралов.
|