Речник

врèме¹, мн. временà, ср. 1. Само ед. Филос. Една от основните форми, в които съществува материята. || Продължителност, траене на всичко, което става, което се извършва и което се измерва със секунди, минути, часове, дни, години и пр. А времето хвърчи, не го е грижа / кому тежи, нито кому е леко. П. П. Славейков. Времето незабелязано течеше. Йовков. Колкото повече минава времето, толкова повече расте тревогата в душите. Л. Стоянов. Той никога не грешеше часовете на тия малки разходки и хората по тях си мереха времето като по часовник. Елин Пелин. Работно време. 2. Само ед. Период, част, момент от годината или денонощието. Това нещо ставаше на Богородица — време, по което в такива краища, гдето няма лозя, бъчвите пресъхват съвършено и виното почва да се явява само на сън. Елин Пелин. Лятно време. Нощно време. 3. Исторически момент, епоха. В един долап стоят, натуряни в надлежен ред, стотина руски книги, подарени в разни времена на манастира. Вазов. В сегашните времена пари в земя държат ли се! Елин Пелин. 4. Само ед. Удобен, сгоден, подходящ момент, когато трябва да стане, да се извърши нещо. Време е да тръгваме. Настъпи време за сеитба. 5. Грам. Форма на глагола, чрез която се изразява отношението на действието или състоянието към момента на говоренето. Минало време. Сегашно време. Бъдеще време. □ Без време — преждевременно, не на време. В никакво време (разг.) — в несгоден, неудобен момент. Во време оно (старин.) — някога си, много отдавна. Време ми е; дошло ми е времето (диал.) — а) Достигнал съм възраст за женене. Че жени се, братче, време ти е, какво чакаш? Елин Пелин. б) Към края на живота си съм, пред смъртта съм. Ех, дошли сме ний да мреме, / ала живей ми се. Не ми е време, / но няма що! К. Христов. Време е (на нещо) (разг.) — когато има, когато става (нещо). Сега е времето на черешите. Времето ще покаже — бъдещето ще покаже. Вървя в крак с времето си — живея с проблемите на епохата си. До време (разг.) — до определена възраст, до определени години. До време е младост. Всичко е до време. До едно време (разг.) — до определен момент, до някога си. До едно време и той беше с нас. Едно време — някога си, преди много време, много отдавна. Едно време имало една баба и един дядо. Нар. прик. Имам (нямам) време — разполагам (или не) със свободно време. Днес не мога да дойда, нямам време. Крайно време е — настанал е последен момент за действие. Мина ми времето (разг.) — остарях вече, не мога. На (за) вечни времена — завинаги. Ни в туй, ни в онуй време (разг.) — в неподходящ, в неудобен момент. От време на време — понякога, сегиз-тогиз. От край време (разг.) — от както се знае и помни, от отдавна. От незапомнени времена — от много отдавна. Петляно време (диал.) — след полунощ, когато пропяват петлите. По едно време — в един момент, между това. По едно време на вратата се почука. По никое време (разг.) — в неподходящ, неудобен момент. През време на нещо — докато се извършва нещо, в продължение на нещо. С време (остар.) — докато е време, своевременно. С течение на времето — постепенно. С течение на времето и той ще поумнее.

врèме², мн. няма, ср. Състояние на атмосферата с оглед на температура, валежи, ветрове и пр. При хубаво време и обилна влага се извършиха и есенните сеитби. Йовков. Времето е топло. Времето е дъждовно. □ Времето омеква (се отпуска) (разг.) — студът намалява, става по-топло. Времето ще се обърне (разг.) — времето ще се промени. Кучешко време (разг.) — студено, лошо време.