врещя̀, -ѝш, мин, св. -я̀х, несв., непрех. Разг. 1. За коза — издавам рязък, креслив глас. Една коза с превързан крак богобоязливо чоплеше по трънаците и врещеше нервно. Елин Пелин. 2. За дете — плача с глас, подобен на кози врясък. Виж защо врещи това дете.
|