врѝчам, -аш, несв.; врекà, вречèш, мин. св. врèкох, прич. мин. св. деят. врèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Диал. Обещавам, обричам. И дойдоха нея да искат Загорци — / през девет села във десето. / ... / Шестима я братя не вричат: далеко — / и майка сама не пристава. П. П. Славейков. Полята и нивите вричаха великолепни жетви. Вазов. вричам се, врека се непрех. Ако Боряна ти се е врекла, никой не може да я раздели от тебе. Йовков. Някои по-сиромаси хора се врекоха да помогнат с колите и воловете си при строежа. Караславов.
|