|
връз предл. Диал. 1. За означаване мястото на действие, което се извършва върху повърхността на нещо или е насочено към нея; върху, над, отгоре на. Носеше сива аба и сиви потури, а връз червения му пояс беше препасан патрондаш. Йовков. Там той ще седне на лично място, ще скръсти крак връз крак. Влайков. В тоя страшен миг нещо твърдо падна връз десния му крак. Вазов. Всичко беше нахвърляно едно връз друго. 2. За означаване на действие, което е насочено срещу някого или срещу нещо; срещу. Потерите се придружаваха от хрътки, приучени да откриват дирята на човеците и да се хвърлят връз тях. Вазов. Най-напред баща му ще викне връз нея. Влайков. 3. За означаване на натрупване на еднакви предмети. Цвят до цвят и цвят връз цвят / струпаха се по поляни. П. П. Славейков.
|