|
връ̀звам1, -аш, несв.; въ̀ржа, -еш, мин. св. въ̀рзах, св., прех. 1. Съединявам във възел краищата на един или няколко предмета; завързвам. Връзвам скъсани нишки. Връзвам връзките на обувките си. Връзвам на възел. 2. Стягам нещо с връв, въже и под.; правя вързоп. Стефчов, който беше съдружник на дяда си, връзваше с помощта на двама работници денкове с гайтан. Вазов. Две малки момлячета и една стара жена събираха ръкойките, а Божан и Петър връзваха снопите с въжета. Елин Пелин. Връзвам китка. || Завързвам някого, за да му отнема възможността да се движи, да действа. Представи си ти, да те хванат от четири страни, да те вържат като разбойник. Л. Стоянов. Рабите и войниците пристъпиха, уловиха го и вързаха ръцете му. Смирненски. || Превързвам. Вържи ми пръста, че се порязах! 3. Присъединявам, закрепвам нещо към друго с връв, въже и пр.; привързвам. Там на една греда вързали и моята детска люлка. Влайков. Тя връзва коня ми за един от коловете до зида. Вазов. || Прен. Разг. Принуждавам някого да остане на същото място. Па гледайте, та му намерете и невяста да го вържете вече в село. Влайков. връзвам се, вържа се възвр. и страд. □ Връзвам някому кусур (разг.) — намирам му недостатъци. Връзвам ръцете някому (разг.) — отнемам някому възможността да действа. Вържи попа да е мирно селото (послов.) — за човек, който трябва да се обуздае. Имам го в кърпа вързано (разг.) — осигурено ми е. Не можеш да му вържеш обувките (разг.) — не можеш да се мериш с него.
връ̀звам2, -аш, несв.; въ̀ржа, -еш, мин. св. въ̀рзах, св., непрех. За растение — давам, раждам плод. Тая круша всяка година цъфти, но не връзва. □ Цъфнал и вързал съм (разг.) — намирам се в лошо положение.
|