връ̀хен, -хна, -хно, мн. -хни, прил. Разг. Който се намира или се поставя отгоре; горен. На връхния окоп наскочили, съседа / съсед, изправен прав, подкача. П. П. Славейков. Връхна дреха. □ Връхна точка — най-висока точка, кулминационна точка.