Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
в в- ва вб вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вх вц вч вш въ вя	вра вра се врабец врабешки врабче врабчи врабчов враг врагувам вражда враждебен враждебно враждебност враждувам враждуване вражески вражи вразумителен вразумително вразумя вразумя се вразумявам вразумявам се вразумяване вран врана вранин врасна враста враствам врастване врат врата вратар вратарка вратен вратичка вратник вратница вратня вратовръзка вратоломен вратоломно врач врачка врачувам врачуване вред вреда вреден вредител вредителен вредителски вредителство вредност вредом вредоносен вредя врежа врежа се вреждам вреждане врека врелец време времеви временен временно времетраене врене врение врескало вреслив вресна вретенар вретенарка вретенарски вретенарство вретенене вретенил вретено вретенообразен вретеня вретенявам вретеняване вретище врещене врещя вричам вричане вроден вроденост вродя вродявам връбница връв връвчица връз връзвам връзване връзвач връзвачка връзка врънкало врънкам врънкане връст връстник връстница врътвам врътна врътня връх връхен връхлетя връхлетявам връхлитам връхнина връц връцвам връцкам връцкане връцна връча връчвам връчване връшник връщам връщам се връщане вря врява врязвам врязвам се врязване вряк врякам врякане вряквам врякна врял врясвам врясване вряскам вряскане врясна врясък	връ̀чвам, -аш, несв.; връ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Канц. Предавам някому нещо на ръка, обикн. призовка, покана, съобщение и под. Македонски бръкна в пазвата и му връчи едно писмо. Вазов. Връчвам акредитивни писма. Връчвам нота. Връчвам обвинителен акт.

Речник