|
връ̀щам, -аш, несв.; въ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. въ̀рнат, св., прех. 1. Пращам, насочвам обратно. Жените наваляха най-много към нея, а стражарите ги връщаха. Йовков. Пратих писмо, но ми го върнаха обратно. || Отказвам на дошъл просител. Нямам пари аз!... — Не думай тъй, кръстник Еньо, не ме връщай. Ти ще ми помогнеш, ти ще ми дадеш. Йовков. 2. Давам обратно нещо, което съм получил. Връщам заем. връщам се страд. Сол се не връща. □ Връщам годеж — развалям годеж. Връщам живота някому — излекувам безнадеждно болен. Връщам му го тъпкано, връщам му го с лихвата (разг.) — отмъщавам си в повече.
|